Благоевград днес е общински център с богата история. Tой се намира на 100 km южно от град София в т.нар. Благоевградска котловина, на 360 m надморска височина. На югоизток от него се вижда Пирин, на изток - Рила, а на запад - Влахина планина. Благоприятните условия спомагат за зараждащата се тракийска цивилизация тук около 300 г. пр.н.е. Топлите минерални извори стават център на тракийското селище, към което по-късно се насочват римските завоеватели. Известно е името на града от онова време, а именно Скаптопара. С идването на славяните живота тук замрял, а за следващите векове липсват данни. След османското нашествие, от 15 век нататък градът мнoгoкратно сменя името си - Дюма Базари, Дюма, Орта Дюма, Джумая, Горна Джумая. Но нeзависимо как го наричали, в него живеело мнoгoчислено мюсюлманско население. Тук е било съсредоточено цялото ислямско войнство. Името Джумая (джумая е арабска дума- звучи малко по различно от турското призношение-джамаа и означава множество от хора)означава – Петък. Петъкът бил ден за празнична молитва на мюсюлманите, а от там и пазарен. За настаняването на християните тук се носи легенда, която разказва как селянин от с. Марулево намерил тук болния си кон, който оздравял от минералните извори. Паметник на Гоце Делчев, български национален геройПо време на Възраждането от източната страна на река Бистрица се застроява Вароша - Българската махала на града. Жителите на Джумая издействали султански ферман за построяване на църква. Така църквата "Въведение Богородично" е осветена през 1844 г. във Вароша, а в следващите 50 години е достроена и изографисана. Във Вароша се намира и къщата на Георги Измирлиев - Македончето, участвал в Освободителните движения. През 1866 г. е основано и читалището на града. А през 1912 г., в следствие на Балканската война, пиринския край и Джумая получават своето освобождение. Така следващите войни довеждат до дълбоки имиграционни разместваня от Егейска и Вардарска Македония. Постепенно започнало благоустройството и хигиенизирането на града. През 1919 г. тук се премества Солунската гимназия - днес Национална хуманитарна гимназия "Св.св. Кирил и Методий". Откриват се първоначално две основни училища - Прогимназия, Земеделска гимназия. Построява се Археологичен музей. През 1919 г. излиза първия вестник в Горна Джумая "Македонска сълза". През лятото на 1923г., в горния край на днешната градска градина, братя Рожен прожектират първия филм. След 1925 г. започва благоустрояването на центъра. През 1926 г. е положен първият камък на днешното читалище и тогава се оформя площад "Македония" и прилежащите му улички. До 1929 г. в Горна Джумая няма ток. На определени места вечер светели газени фенери. Същото било в домовете, кафетата и хотелите. Есента на 1929 г. става тържественото пускане на тока, отпразнувано с всенародна радост и веселие на площада. Часните домове обаче се електифицират в следващите 10 години. На мястото на днешното "Златно пиле" се e помещавал хотел "София". През 20-те години хотел "Лондон" се намирал срещу днешния "Космос", съществувал е и хотел "Пирин" на същата улица. Първите автомобили в града се появяват през 1928 г., но били само на по-големите търговци и фирми. Едва през 1934 г. се прекарва водопровод, до този момент водата се добивала от кладенци. Първоначално изникват чешми по главните улици, а по-късно и по домовете. През 1937 г. се открива жп гарата, свързваща Горна Джумая с Дупница, отпразнувано отново с всенародно веселие. Сградата на общинатаКметството по онова време се помещавало в сградата на днешното кафе "Плаза", а площада - в стария турски конак. От 1950 г. Горна Джумая е прекръстена на Благоевград. През 1954 г. към него е присъединено село Грамада, а през 1973 г. и село Струмско. За удивително кратко време, известно като строителна епоха за дипломатическия корпус, в края на 80-те години Благоевград буквално осъмва с нов център и преобразени общински сгради. Сменя се канализацията; построяват се Американския Университет, Кметството, Поликлиниката; оформя се площад "Георги Измерлиев" пускат се фонтаните.