Град Габрово са намира в сърцето на Стара планина. Близо до града е туристическата местност „Узана“, където се намира географският център на България. Габрово още е познат като най-дългия град в България. С дължина около 25 километра и ширина на места само около 1 километър той се разпростира по поречието на река Янтра. До Габрово може да се стигне лесно с кола или автобус понеже лежи на един от основните трансбалкански пътища близо до прохода Шипка , също така е и последна спирка на влак с връзка само от Царева ливада. През Габрово минава европейски транспортен коридор 9. Габрово е град в Централна България. Той е областен център на Област Габрово и е в близост до Трявна (18 км), Дряново (20 км) и Севлиево (27 км). Намира се в в северното подножие на Шипченския дял на Стара планина, на река Янтра. Градът е административен център на община Габрово. Член на ФЕКГ (Фондация на европейските карнавални градове). Габрово е световна столица на хумора и сатирата. В България е известен с шегите, котките без опашки, гостоприемството на габровци Според най-разпространената легенда Габрово е основан от Рачо Ковача преди около 250 години. Историята гласи, че той бил странстващ майстор ковач, който се установил под едно габърово дърво. От там идва името на града — Габрово. Съществуват и други не толкова популярни легенди за първи заселници на Габрово. Най-вероятно първоначалните заселвания са били около „Топлика“ — извор на пътя към Балкана, в подножието на хълма „Петкова нива“. Те са станали вероятно преди около 600–700 години, а може би и по-рано. Един от първите писмени документи, в които се споменава Габрово, е от 1704 г. В него се иска разрешение за ремонт на църквата „Св. Петка“ и се казва, че „тя е наша от завоюването до ден днешен“. По тези думи може да се съди, че Габрово е съществувало при падането на България под турско робство (1396 г.) и доста преди това, за да има църква. На 2 km източно от града се намира крепостта „Градище“, съществувала до XI–ХІІ век. Останките от тази крепост могат да се разгледат и сега, въпреки че се нуждаят от нова реставрация. Там са направени разкопки преди около 30 години. При археологически разкопки през 1985 и 1989 г. е проучен многослоен некропол в центъра на Габрово, съществувал в периода ХІІІ-ХІХ в. , и останките от църквата „Св. Петка“. Така е потвърдено съществуването на селище на габровска територия още по времето на Втората българска държава. Според най-разпространената легенда Габрово е основан от Рачо Ковача преди около 250 години. Историята гласи, че той бил странстващ майстор ковач, който се установил под едно габърово дърво. От там идва името на града — Габрово. Съществуват и други не толкова популярни легенди за първи заселници на Габрово. Една от тях е тази за заселника Иван (виж Цончев, д-р П., Из общественото и културно минало на Габрово, Габрово 1996 (1934), с. 240). Най-вероятно първоначалните заселвания са били около „Топлика“ — извор на пътя към Балкана, в подножието на хълма „Петкова нива“. Те са станали вероятно преди около 600–700 години, а може би и по-рано. Един от първите писмени документи, в които се споменава Габрово, е от 1704 г. В него се иска разрешение за ремонт на църквата „Св. Петка“ и се казва, че „тя е наша от завоюването до ден днешен“. По тези думи може да се съди, че Габрово е съществувало при падането на България под турско робство (1396 г.) и доста преди това, за да има църква (Ibid., с. 245). На 2 km източно от града се намира крепостта „Градище“, съществувала до XI–ХІІ век. Останките от тази крепост могат да се разгледат и сега, въпреки че се нуждаят от нова реставрация. Там са направени разкопки преди около 30 години. При археологически разкопки през 1985 и 1989 г. е проучен многослоен некропол в центъра на Габрово, съществувал в периода ХІІІ-ХІХ в. , и останките от църквата „Св. Петка“. Така е потвърдено съществуването на селище на габровска територия още по времето на Втората българска държава.