Монтана се намира на река Огоста в предпланински район на север от Стара планина заобиколен от изток от възвишението Пъстрина (555 м) и от юг от Монтанското бърдо (307 м), наречено в западната си част „Баира“. На югозапад от града се намира язовир „Огоста“. Центърът на Монтана с фонтанитеНай-старата част на града е квартала в подножието на Монтанското бърдо (Баира). Квартали на Монтана са жилищните комплекси Младост 1, Младост 2,и Плиска (в северозападната част на града), Кошарник (предимно с циганско население), Огоста (известен като "Циганската махала" или само "Маалата"), Мала Кутловица,Пъстрина и Изгрев. Последните три квартала са единствените, които се намират на десния бряг на Огоста, докато по-голямата част от града се намира на левия бряг. Съседни на Монтана са селищата Студено Буче, Долна Вереница, Долно Белотинци, Благово и Крапчене. Климатът е умерено континентален, със студена зима и горещо лято. Средната температура през януари е –2°C, през юли 25°C. В последните 15–20 години температури от 35–40°C през лятото са обичайно явление. Районът около Монтана става част от римската провинция Горна Мизия през 29 пр.н.е. Около 160 г. военният лагер, основан вероятно на мястото на старо тракийско селище, получава градски права под името Municipio Montanensium. Градът се развива и балгоустроява по римски модел и става второто по важност селище в Горна Мизия след Рациария (Арчар). През този период е изградена крепостта на хълма над Монтана, обществени сгради, храмове, бани и театри. Монтана се превръща в типично имперско селище, където съжителстват местното романизирано население, италийски и малоазиатски заслници. Основа на икономиката са едрите земевладелци от италийски произход и техните вили и имения, където местното население служи като работна ръка при добива на земеделска продукция и злато по поречието на Огоста. В града има и прослойка гръкоезични заселници от източен произход, занимаващи се с заначтчийство и лихварство. За покровители на града в духа на елинизма са обявени Диана и Аполон. Между 440 и 490 г. Северозападна България е опустошена от набезите на хуните на Атила и готите. Между 500 и 560 славяните и аварите нанасят пореден опустошителен удар върху гръко-римската култура в региона, а заселилите се в района славяни наричат селището Кутловица. По времето на първата и втората българска държава селището се възстановява и става център на епархия. Старата турска баня в МонтанаСлед превеземането на Кутловица от турците селището е разорено и запустява. Между 1450 и 1688 г. поради стратегическото си значение Кутловица е заселен от турци и преживява нов разцвет като типично ориенталски град. Постороени са две джамии, баня, чешми, нови сгради и т.н. Чипровското въстание и неговият разгром, в който участват турци от Кутловица, затвърждават облика на Кутловица като османски остров и пост срещу австрийското влияние през следвашите 18 и 19 век. По време на Освобождението в града има турска махала (около 600 души), около сегашната улица „Извора“, българска махала (50 души) и циганска махала (100 души). След освобождението започва масивна миграция на население към Кутловица. Първата група, която се заселват в града са земеделци от района на Белимел и Митровци. Следва голяма вълна преселници от Берковско и след 1912 г. — преселници от Царибродско, Годечко, Софийско, Троянско, както и от Македония. След 1944 г. има масова равномерна миграция към Монтана от всички селища в тогавашния Михайловградски окръг. Заедно с притока на население града преживява икономически разцвет след 1878 г., построяват се електрическа инсталация, жп гара, поща, болница, дава се началато на панаир и читалище в града. След 9 септември 1944 г. са посторени завод за акумулатори, 2 машиностроителни завода, завод за инструменти, предачна фабрика, завод за подова керамика и фитинги. [редактиране] Имена на града Центърът на Монтана - паметникътКутловица е преименувана на Фердинанд през 1891 г., като с жеста си заслужава благоволението на княз Фердинанд и статута на град. През 1945 г. комунистическата власт преименува града на Христо Михайлов на името на загиналия през 1944 г. комунистически активист Христо Попмихайлов, роден в града. Година по-късно името е променено на Михайловград. През 1993 г. с указ на президента името на града е променено на Монтана (по античното си име Municipio Montanensium). [редактиране] Административен център От 1882 до 1954 г. Фердинанд е околийски център. Принадлежи към Ломски окръг до 1900 г., когато последният е закрит. От 1900 до 1954 г. околия Фердинанд / Михайловград спада към окръг Враца (след 1934 област Враца). След административната реформа от 1954 г. Михайловград става окръжен център, а при следващата реформа през 1986 г. - център на област, обединяваща бившите окръзи Видин, Враца и Михайловград. При последнта реформа от 1999 г. област Монтана се разделя на областите Монтана, Враца и Видин, като област Монтана съвпада по територия с Михайловградски окръг от 1954 г.