Пазарджик се намира в най-западната част на Горнотракийската низина, част от общото Пазарджишко-Пловдивско поле, при надморска височина 205 метра. Първоначално градът е разположен на левия бряг на Марица. След освобождението му от турско иго той започва да се разраства и по десния бряг на реката. Часовника е един от символите на градаНа 2 километра западно от града в Марица се влива р. Тополница, която в турско време има ръкави и в самия град. Още тогава се оформя напоителният канал Паша-арк, който и днес минава през града. Недалеч от Пазарджик в Марица се влива Луда Яна и Чепинската река. Пазарджик е равнинен град. Красивото Пазарджишко поле е заобиколено от Стара планина - от Вежен до Ботев връх - и Родопите. Откъм югозапад се вижда най-източния връх на Рила - Белмекен (2627 м.) От всичко това се възхищава незабравимият изследвач на България Константин Иречек. Разстоянието от София до Пазарджик е 119 км., а до Пловдив - 36 километра. Важен е пътят до Панагюрище - 43 км., за Пещера-Батак - 35км., през пролома на Чепинската река за Велинград - 41 километра. Пазарджик е основан през 1485 година като важна станция на главния или диагоналния път през Балканския полуостров - от Белград през Траянови врата за Цариград. Тази станция в турско време се свързва с Босненския или Адриатическия път, който идва откъм запад, през Северна Македония - Кюстендил - Самоков - Момино-клисурския проход. От Пазарджик започва и водния път по Марица. Така градът се оформя като важен кръстопът на пътищата в най-западната част на низината. Тук периодично идвали жителите на околните села да си разменят стоките - "да пазаруват". Първи постоянни жители на Пазарджик са група татари, администратори и охрана на пазара, част от аккерманските татари, изпратени от султан Баязид II (1481 - 1512) под водителството на Саръхан при селото Сарамбей (старото българско име Загорово) да пазят прохода Момина клисура. "Пазарджик" е турско-персийска дума. Умалителното окончание "джик" показва, че градът е бил малък пазар. "Татар" отпада в 1934 година при преименуването на нашите селища. Почти едновременно с татарите в Пазарджик се заселват и юруци турци. Отначало Пазарджик се развива в северна посока, към мястото, където през 1540 г. е построена така наречената "Еско Джамия" (Старата джамия). След това са построени още 18 джамии. Техните минарета стават характерни за силуета на равнинния град. От всички джамии днес с запазена само "Куршум джамия", с най-високото минаре. През втората половина на XVI в., когато в града се появява българско население, Пазарджик се развива в западна посока, около мястото, където е църквата "Св. Богородица". о тук се създава първата българска махала - "Вароша". През XVI в. - 1574 г. - великия везир Ибрахим паша построява най-големия турски паметник в Пазарджик - Куршум-хан, на главния път в града (днес ул. "Константин Величков"). Освен като станция, ханът разполага със складове и магазини за търговия, както и със занаятчийски работилници. Той е един от най-големите куршум-ханища на Балканския полуостров - двуетажна каменна сграда (от дялани камъни) с оловени кубета, и заема площ от 11 570 кв. метра. Турския пътешественик Евлия Челеби свидетелства, че не бил виждал такъв голям хан - с обори за 2000 камили, конюшни за 3000 жребци, 70-80 къщи с хареми за семейни аяни и първенци, кьошкове за проходящите везири и министри, и за бедни гости. Този хан съществува до освободителната Руско-турска война в 1877-1878, когато е опожарен. След освобождението той е окончателно разрушен. Водоснабдяването става през 1748 г. чрез каптиране на изворите при с. Ивайло на 5 км северно от града и отвеждането на водата по канални тръби за 43 чешми. Водопроводът и тръбите се използват до 1930. След татарите в Пазарджик се увеличава турското население, което постепенно ги асимилира. По-късно идват още юруци и османски турци. Но от втората половина на XVII в. когато започва упадъкът на османското могъщество, броят на турското население не само че не се увеличаава, но и намалява. Много османци са избити във войните с европейските им неприятели, други стават жертва на болести - чума и холера. Така към средата на XIX в. османското население е едва към 7000 - една трета от всичките 24 000 - 25 000 жители. Българите от околните села от временни посетители на Пазарджик само "за пазар" от средата на XVI в. постепенно започват да остават като постоянни жители на града. По това време вероятно започва да се създата първата българска махала "Вароша". Пазарджик продължава да се развива в северна посока, като през втората половина на XVII в. вероятно се създава и голямата българска махала "Чиксалън", в която после е построена църквата "Св. Архангел". След това, през XVIII и началото на XIX в., в северна посока, се създават чисто българските махали "Кавлъккавак" и "Сюлюккавак". Според някои сведения, към средата на XIX в. Пазарджик се състои от 33 махали - 18 турски, 12 български и 3 ромски. Макар че българските махали са по-малко на брой, те са по-гъсто населени, а българи има и в турските махали. Затова към средата на XIX в. българското население в Пазарджик е вече два пъти по-голямо от турското. Като търговски град, Пазарджик привлича и чуждо население - евреи, арменци и др. С основаването на Пазарджикв 1485 г. за негов управител е назначен предводителят на татарите Саръхан с титлата бей. Но скоро той е убит от своите хора и в 1492 г. за управител на Пазарджик и неговата област е назначен от Цариград Шиттър ага. Той и неговите потомци като полунезависими феодални смейства управляват наследствено Пазарджик до 1657 г. След това - до 1840 г. - танзимата (равенството) - Пазарджик и неговата кааза са управлявани от феодалното семейство на Каванозовци, а от 1840 г. до Освобождението - чрез управители директно от Цариград. През XIX в., когато Пазарджик достига най-високата си точка на развитите, той е вече между големите градове в България. През XVIII и XIX в. 70% от жителите му са занаятчии и търговци. Тогава се пораждат и стоково-паричните отношения - земеделците се увеличават малко след Хатихумаюна от 1856 г., когато българите добиват право на земеделска собственост. Първите турски поселници - юруците - са преди всичко животновъдци. Животновъдството дава обилен суров материал на кожухарството и табачеството (кожарството). Във връзка със своето голямо занаятчийство, земеделско и животновъдно производство и кръстопътното си положение, градът върти значителна търговия, макар засенчван в това отношение от съседния и по-голям търговски град Пловдив. Той не е обикновен център за размяна на стоки между полското и планинското население на своята област, а търгува с всички български земи (Мизия, Тракия и Македония), после със Сърбия - до Виена, Влашко и Цариград и Мала Азия. Пазарджишките търговци и занаятчии участват в много панаири, особено в Узунджовския панаир. Интересно е, че Пазарджик взема участие в международното изложение в Париж през 1855 г. Пазарджик е измежду градовете, които вземат най-активно участие във възраждането ни. Възраждането на града започва в началото на последната четвърт на XVIII в., когато за епископ на Пазарджик е пратен българин - Дионисий Агатонийски, родом от пазарджишкото село Драгор. Наред с гръцкия, той въвежда в църквата използването и на български езин. Венец на неговата възродителна дейност е отварянето в 1823 г. на общо българско училище, в което освен гръцки се преподава и на български език. А в 1845 г. се открива и класно училище, където учебните занятия се водят само на български език. Тортата - центъра на градаЦърковната борба в Пазарджик завършва с победа на 19 октомври 1859 г., когато гърците са изгонени от църквата "Св. Богородица" и започва да се чете само на български. В 1862 г. се основава читалище "Виделина", а в 1870 г. и женско дружество "Просвета". Кочо Честименски е родом от пазарджишкото село Динката. През 1869 г. Васил Левски основава революционен комитет в Пазарджик с председател Георги Консулов. На 4 февруари 1876 г. тук Бенковски основава революционен комитет с председател Яков Матакиев. Председател на Пазарджик в Оборище е учителят Иван Соколов, бивш участник в Легията в Белград. Пазарджик е освободен от руските войски начало с генерал Гурко ма 15 януари 1878 г., нов стил. Турското командване не успява да изпълни коварния си план - да запали града и унищожи българското му население благодарение на смелата постъпка на един арменец - Ованес Съваджъян. Днес негов бюст-паметник се издига в района на автогарата в близост до улицата, кръстена на негово име. [редактиране] Пазарджик след Освобождението Първи временен кмет на Пазарджик и почетен гражданин на града е Ованес Съваджъян. На 20 януари (нов стил) 1878 г. по нареждане на руския комендант се провеждат избори чрез тайно гласуване за временна градска управа. За председател е избран местният учител Иван Чунчев. Константин Величков става председател на административния съвет. На 7 октомври 1879 г. са проведени първите избори за депутати в Областното събрение. Избрани са Константин Величков, Яков Матакиев, свещеник Георги Тилев и др. От този момент започва политическата дейност на най-бележития гражданин на Пазарджик - Константин Величков.