Град Плевен е разположен в централната част на Дунавската равнина и отстои на почти еднакво разстояние от река Дунав и Стара планина. Градът се намира на равно разстояние от София и Стара Загора — по 170 км, на 110 км. североизточно от Враца, на 35 км. северно от Ловеч, на 146 км. югозападно от Русе и на 55 км. югозападно от Никопол. Най-близко до града пристанище на река Дунав е Сомовит, отстоящ на 30 км. от Плевен. Към 2004 г. се работи по създаване на възможности за използване на едно от близките военни летища за граждански (пътнически и товарни) полети. Плевенска област е с 320 хиляди жители, от тях 140 хиляди населяват самия град. И до днес град Плевен е запазил културно-историческото си наследство и затова е известен като град на музеите. Най-ранните следи от живота и дейността на човека по тези земи се отнасят към края на 5 хилядолетие пр.н.е.. Многобройни археологически находки са свидетелство за високата материална и духовна култура на траките, обитавали хилядолетия този край. Сред тях е най-голямото златно съкровище, открито по българските земи — Вълчитрънското, състоящо се от 13 съда с култово предназначение с общо тегло 12,5 кг. В началото на новата ера тези земи стават част от Римската империя. На пътя от Ескус за Филипополис при днешния Плевен възниква римската пътна станция Сторгозия, а по-късно и крепост със същото име. Археологическите проучвания говорят за мащабно строителство на административни, военни и религиозни постройки. Един от най-ценните археологически паметници е раннохристиянската базилика от 4 век, втората по големина в България след царската базилика в Плиска. През Средновековието селището представлява силна крепост с добре развити занаяти, търговия и парично обръщение. По това време славяните дават и днешното име на града — Плевен. За първи път името се споменава в грамотата на маджарския крал Стефан V през 1270 г. във връзка с военен поход в българските земи. По време на османското владичество Плевен запазва българския си облик. През Възраждането населението се занимава със селско стопанство, занаяти и търговия, строят се църкви, училища, мостове и обществени чешми. През 1825 г. тук отваря врати първото светско училище, а през 1840 г. Анастасия Димитрова открива първото девическо училище в България. Именно тук през 1869 г. националният революционер и борец за свобода Васил Левски основава първия в страната революционен комитет. Същата година е основано и читалище "Съгласие". В хода на Руско-турската освободителна война Плевен придобива стратегическо значение и фокусира вниманието на световната общественост в продължение на 5 месеца (вижте Плевен (битка)). Около града се концентрират огромни войскови сили на двете империи. Тук се решава и изходът на войната. На 10 декември 1877 г. руската армия успява да разгроми и плени армията на Осман паша. До 2002 г. денят се отбелязваше като Празник на Плевен, а сега - като Ден на признателността.