Русе се намира в най-западната част на крайдунавската низина, Побрежието, и североизточно от устието на река Русенски Лом. Докато левият бряг на Дунав (от румънска страна) е нисък и мочурлив, то десният бряг край Русе е висок и сух. Има две заливни тераси и три надзаливни тераси — 15-22 м, 30-66 м и 54-65 м. Средната надморска височина на градската част е 45,5 м. Застроената част на Русе има формата на елипса по продължение на реката с обща дължина около 11 км. Градът обхваща територията между слетия със сушата остров Матей и устието на Русенски Лом от запад и до височината Сръбчето на изток. През 20 век западният край на града е променен значително — устието на Русенски Лом е коригирано и преместено на запад, а самият дунавски бряг и фарватер са преместени значително на север. Южно от града е хълмът Саръбаир, висок 159 м. Върху него е разположена телевизионната кула, висока 210 м с антената. Русе е град с двадесет и три вековна история, която започва с изграждането на тракийско селище, наследник на което през римско време става кастелът Сексагинта Приста („пристанище на 60 кораба“). Той е военно средище и флотска станция. Възниква по време на управлението на император Веспасиан, 69-70 г., като част от фортификационната система по северната дунавска граница на Римската провинция Мизия, създадена 15 години след Хр. Крепостта била разположена на главния път от Сингидиум-Белград до делтата на Дунав. Тук през различно време станували кохорта от 600 души и други военни единици. Значението на Сексагинта Приста като кастел и станция на дунавската флотилия било важно, защото превозът на продоволствие и оръжие се осъществявал по реката. Крепоста по-късно била унищожена от нападенията на авари и славяни през VI век. През периода на Първото българско царство (ІХ-ХІ век) и Второто българско царство (XII-XIV век) на дунавския бряг, близо до руините на Приста, съществува укрепено селище с името Русе, по-късно Гюргево (наричано е още Голямо Йоргово). То се утвърждава като значимо средище за търговия с отвъддунавските земи. Завзето е от османските турци през 1388 г. Кюнт Капу една от петте врати на Русенската крепост 19 векПо време на османското владичество градът е преименуван на Русчук. През XVIII век той е превърнат в голяма крепост, част от укрепения четириъгълник Русе-Шумен-Варна-Силистра. Русе израства като един от най-големите дунавски османски градове и през XIX век е избран за административен център на тогавашния Дунавски вилает на Османската империя, простиращ се от Варна и Тулча до София и Ниш. В Дунавския вилает, който се свързва с дейността на Мидхат паша, се извършват редица нововъведения, целящи модернизирането на Османската империя. Водоснабдяването на Русе е едно от тях. Русе е един от най-големите центрове на българското Възраждане и важно средище на българското национално-освободително движение. Русенският революционен комитет два пъти е определян за централен за вътрешността на страната. Освободителните борби в Русе се свързват с имената на Баба Тонка, Никола Обретенов, Ангел Кънчев, Захари Стоянов, Георги Икономов, Иларион Драгостинов и др. Съвременната история на Русе започва на 20 февруари 1878 г., когато руските войски на генерал Тотлебен влизат в града и слагат край на близо петвековния период на османско владичество. След Освобождението Русе е един от водещите български стопански и културни центрове. Седалище е на българското дунавско корабоплаване. Интензивното строителство променя архитектурния му облик и го доближава до средноевропейските градове. За няколко десетилетия градът е входна врата на Европа към България. Неслучайно в този период, Русе е пионер в редица нововъведения: Създава се първата аптека. През 1867 е построена първата ЖП линия в днешна България. През 1881 е построен първият метален кораб. През 1881 е създадена първата частна банка „Гирдап“. През 1881 е създадено първото застрахователно дружество „България“. През 1881 г. е учредено морско училище под името Морско машинно училище, което през 1900 г. е преместено във Варна. През 1883 е построена първата метеорологична станция. Учредена е първата търговска камара. През 1897 се е състояла 1-вата кинопрожекция. В периода между I и II световна война, след завземането на Южна Добруджа от Румъния, икономическото значение на града намалява. Закриват се почти всички консулства на чужди страни (днес в Русе съществува само едно консулство — на Русия). Връщането на Южна Добруджа на България през сепрември 1940 г. създава условия за възстановяване на водещата роля на града. Той е определен за областен център, оживява се стопанската дейност. Нов тласък в развитието му става построяването на Дунав мост през 1954 г. и бързата индустриализация. Русе отново се издига като голям икономически център, транспортен, културен и просветен център. Развиват се машиностроенето (корабостроене, тежко машиностроене, производство на металорежещи машини, електроника, приборостроене и др.), химическата (нефтопреработване, производство на бои) и леката промишленост. Изградено е голямо пристанище. Градът става университетски център. По време на преброяването през 1985 г. е отчетено население от над 186 000 души. В началото на 80-те години Русе навлиза в труден период от своята история. В Гюргево е построен химически завод — „Верахим“, който обгазява града в продължение на почти десет години и се отразява негативно върху неговото развитие. Населението започва да намалява, като само между 1985 и 1992 г. Русе е напуснат от 15 хиляди души. За щастие, през 1989 г. румънският завод спира обгазяванията. През 90-те години цялостната икономическа криза в България се отразява и върху развитието на Русе. Повечето големи предприятия в града западат, а безработицата се увеличава. Това води до нови изселнически вълни. След 2000-ната година градът постепенно започва да възвръща предишните си водещи позиции. Днес Русе е един голям български град с население над 170 000 души и един от основните икономически и културни центрове за Северна България. Градът очаква с надежда влизането на България в Европейския съюз, което би отворило нови възможности за развитие.