Шумен се разполага в Шуменското поле, което е отворено към югоизток и постепенно намалява своята височина – западните части на града лежат на около 280-300 м над морското ниво, а крайните източни на 180-200 м. Градът се намира в подножиетo на Шуменското плато, което има много разнообразна природа. Неговото било се извисява на 500 м надморска височина. Превишението му по отношение на града е около 250-300 м. През Шумен минава малката река Поройна. Климатът на Шумен е умереноконтинентален. През зимата от север и североизток със силни ветрове свободно нахлуват студени континентални въздушни маси. Зимата е относително студена, средната януарска температура е -0,5°C, а лятото е горещо със средна юлска температура 22°C. Средният годишен брой на дните със снежна покривка е между 35 и 40. Най-ниската температура в града е измерена през януари (-27,4°C), а най-високата – през август (41,7°C). Количеството на валежите в града е около 600 мм годишно и е близко до средното за страната. Най-много валежи обикновено падат през май и юни, а най-малко през септември. Близостта на Черно море почти не оказва влияние върху климата на града. През вековете град Шумен е бил люлка на богата духовна и материална култура - тракийска, римска, византийска и българска. В близост до Шумен се намират първите две столици нa Българската държава - Плиска и Преслав, и култовият център Мадара. Особено активна културна и просветна дейност се развива през Златния век на България, когато градът може би се е наричал Симеонис. Относно името на гр. Шумен има няколко хипотези. Според едната името на града произхожда от името на Цар Симеон Велики: Симеонис - Шимеонис - Шумен (застъпва се от Константин Иречек и Георги Джумалиев). Според друга произхожда от "шума", "зашумена [местност]" - силно залесено място с много гори (застъпва се от проф. Атанас Иширков, Иван Богоров, Вера Антонова и други). Според Васил Миков името произлиза от "шум", "шумолене". От основаването си до XV век градът е разположен в района на Шуменската крепост, която е представлявала сложен комплекс от укрепителни съоръжения, битови и култови сгради. Шуменската крепост е една от силните византийски крепости. По време на Първото българско царство Шумен, като внушителна българска твърдина, влиза в системата на старобългарските крепости, бранещи подстъпите към столиците Плиска и Преслав. В истински средновековен град Шумен се превръща през Второто българско царство (XII XIV в.). Освен военен, градът тогава бил и значителен икономически, търговски, стопански и културен център с развити занаяти След кръстоносния поход на Владислав Варненчик през 1444 година Шумен е разрушен от турците и преместен на сегашното му място в подножието на Илчов баир. На 11 май 1813 в града се състояло първото в България честване на Светите братя Кирил и Методий и първото театрално представление. През 1828 е основано първото килийно училище за девойки, а през 1856 - първото Девическо класно училище и първото читалище. През 1846 са основани първите училищни самодейни колективи. В Шумен през 1850 е основан първият български симфоничен оркестър. Тук са се родили или живяли и работили бележитите шуменци - възрожденци : Добри Войников, Васил Друмев, Сава Доброплодни, Панайот Волов, Нанчо Попович, Илия Р. Блъсков и много други. След Освобождението на България от турско робство Шумен е бил център на област или окръг през всички административни деления с две кратки изключения - след 9.9.1944г. за 2 години и от 1987 г. с въвеждането на новите области. През периода 1950-1966 г. града е носил името Коларовград. Сега Шумен е център на едноименната община