Град Сливен е разположен в подножието на южните склонове на Сливенската планина с връх Българка - 1181 м, с която започва Източна Стара планина. Северно от града започва природният парк Сините камъни, който обхваща 7094,1 ха площ от Сливенския Балкан, известен под името Карандила. Сливенското поле е последното от подбалканските в източна посока, тъй като това, което наричаме Средна гора в орографски план се извива на юг при Сливен. Нейните морфографски продължения са Бакаджиците, разклонението Св. Илийски възвишения, Манастирски и Сакар на територията на България. До първата четвърт на XIX век Сливенско поле е част от Розовата долина, но изселническите вълни от града след Руско-турските войни от 1806-1812 и 1828-1829 г. довеждат до упадък на производството на розово масло. Източно от града се намира Долината на прасковите, чиито огромни плодови масиви бяха обновени през изминалите години. В близост до Сливен се намират Сливенските минерални бани, водата на които е полезна за лекуване на стомашно-чревни и жлъчно-чернодробни заболявания, както и на болести на опорно-двигателния апарат и периферната нервна система. Предстои да бъде изготвен подробен устройствен план на курорта заради засиления инвеститориски интерес. За Сливен е характерен падащият вятър Бора, който духа при по-ниски температури в Северна България. Градът отстои на 300 км източно от столицата София, на 110 км от Бургас – най-голямото търговско пристанище в България, на 130 км от границата с Република Гърция и на 130 км от границата с Република Турция.