Сопот е разположен в плодородната подбалканска Стремска долина и се намира на 5 км западно от Карлово, на 136 км източно от София, на 63 км северно от Пловдив и на 61 км южно от Троян. В близост до града е началната станция на седалковия лифт до хижа Незабравка, най-дългият на Балканите. Като населено място историята на Сопот започва преди около три хилядолетия.В чертите на самия град,и в землището му, са открити останки от поселищен живот още от времето на старожелязната епоха(халщатска култура),но има основания да се допусне и по-ранна датировка,тъй като станалата прочута напоследък със златните си съкровища халколитна(каменно-медна)култура"Дъбене" отстои само на седем километра от Сопот.Във времето на Одриската държава съществуват най-малко три поселища в землището на града.За това красноречиво говорят откритите в района на гара Сопот находки от монети на тракийските владетели Севт II и Севт III, а също и на Филип II ,Александър Велики,Филип III и Лизимах.Открити са както бронзови така и сребърни монети от едър номинал-тетрадрахми.В следващите няколко столетия живота не прекъсва,което се доказва от находки както от самия град така и от околността му.Под самия днешен център на града лежат масивни римски руини.Такива има и в м."Кайряка"-това са останките от т.нар.крепост "Триъгълника" (наречена така поради действителната планировка във вид на равностранен триъгълник).Пак от това време е откритият преди двадесетина години римски некропол,който вече се намира в чертите на града.Намерените в некропола монети и артефакти го датират във II-V век сл. Хр.След нашествията на готите(гетите)поселението се премества на изток в местостта "Света троица",където са открити монети и предмети от времето на имп.Зенон и имп.Анастасий.Живота тук продължава до IX - X в.като има открити останки от манастир,за които се предполага,че са са на предходника на днешния Сопотски мъжки манастир "Възнесение Христово".В X-XI век града и манастира се местят на днешното си място.От това време е църквата "Св. Богородица" (Горната черква),днес превърната в параклис.Част от населението остава в предишното селище в м."Св.Троица",друга част пък се заселва в подножието на Аневското кале,и така се образуват трите основни квартала на средновековния град Копсис,който според византийските хронисти Пахимер и Кантакузин бил столица на владенията на братята Смилец,Войсил и Радослав.Смилец дори успява да се възкачи на престола на българските царе и управлява в годините 1292-1298г.Името Копсис,с което е упоменат града във византийските хроники е точното гръцко съответствие на старославянското "сопот". Според Константин Иречек името „Сопот“ произлиза от старославянската дума „сопот“, която означава „изкуствен воден улей“.Защо града е наречен "сопот"(т.е. воден улей)всеки ,който го посети може да се убеди със собствените си очи,като види течащата по улиците вода и 27-те постоянно течащи градски чешми.При нашествието на османците в края на XIV век, те наричат града Узун шехир-т.е.Дълъг град,тъй като трите му квартала са се разпрострели на едно разстояние от около 10 км.Града оказва упорита съпротива на турците,заради което е разсипан до основи(виж в историята на Анево).Името му,макар и изопачено на "Гьопса",според турските езикови закони,остава като название на административната единица "нахия",дори до Освобождението.Въпреки ,че е разорен града и населението му не вдъхват доверие у завоевателя,и по тази причина,като нахийски център турците основават в началото на XV век съседно Карлово,като построяват и запазената и до днес в центъра му Куршум джамия.На тази джамия е посветено землището на Карлово.Посветено е за издръжка( т.е. вакъфирано )с "Вакъфнамето на Али Карлъзаде"за речената джамия в 1479г.Там за пръв път се споменава и Сопот под другото си име Акче клисе(т.е. Бяла черква), с което име града е записван във всички османски регистри до Освобождението,и с което име е описан в романа "Под игото" на Ив.Вазов.Въпреки всичко българското население продължава да употребява името "Сопот",както се вижда от запазени приписки из църковни книги,най-ранната от които е от 1585г.Спорът за мера между Карлово и Сопот започва още с основаването на Карлово.Връх спора достига през 1633г.когато лично султан Мурад IV издава ферман и изпраща служебни лица от Константинопол и Стара Загора за да определят границата между Сопот и Карлово.Спорът разбира се е решен в полза на вакъфа-т.е.Карлово.През 1665г е основан Девическия манастир "Въведение Богородично" от схимонахиня Сусана.Той бил застроен в близост до Хилендарския метох,който бил изгорен от кърджалийте в 1794г,но оставил названието "метох ",което се пренесло вурху Девическия манастир ,без той да е метох ,на който и да било манастир.Тук в този хилендарски метох е идвал о. Паисий и донесъл своятя "История славеноболгарская",която е преписвана многократно, и от която са известни два по-късни преписа от 1828 и 1845г известни като "Сопотски преправки на Отецпаисиевата история".От средата на XVI век при църквата "Св.Богородица" е съществувало килийно училище.Пак там е имало и скрипторий за преписване на книги.Освен църковни книги се преписвали и т.нар. "Дамаскини".Дамаскинарската школа просъществувала до първата половина на XIX век.Досега са известни 5 дамаскина по произход от Сопот.През 1794 ; 1800 и 1807г Сопот е нападан и разсипан от кърджалийските орди на Хасан Окюзджиоглу;Стоян Инджето и накрая от Емин ага Балталъ,като особено съсипателно било последното нападение на Емин ага в 1807г,което прокудило голяма част от населението по други селища и по Влашко(Брашов ,Галац и Букурещ).В следващите няколко десетилетия Сопот се въздига икономически като развива над 30 занаята,но основни от тях са:басмаджийство(кърпи за глава);астарджийство(платнарство)и гайтанджийство.Освен тях немаловажни били и стъкларството-развито още от XVI век по сведения на Иречек; и ножарството.Заради домашната си индустрия по това време започнали да наричат града Герджик(т.е. Хубав)Сопот и Кючук(Малкия) Манчестър.Изнасяли се и аба и вълнени чорапи чак до Босна и Херцеговина.Това позволило на Сопотската община да създаде третото в страната ни новобългарско училище в 1836г.През 1845/46г е построена в Сопот една от най-големите възрожденски църкви,шедьовъра на брациговската строителна школа-църквата "Св.св.апостоли Петър и Павел"(Долната църква).В 1850г било създадено и Девическо училище,което в 1874 г прерастнало в четирикласно.През 1870г било създадено и читалище с библиотека.Сопот е бил важно средище в дейността на Васил Левски.В Сопотския мъжки манастир"Св.Спас"(Възнесение Христово) през 1858г на 24 ноември(ст.ст.) е замонашен Васил Левски под името Игнатий.Тук Левски създава един от първите революционни комитети още през 1869г.При посещенията си в този край Апостола винаги е предпочитал да пребивава и да се среща с майка си в Сопот,а не в родното си Карлово.Герджик Сопот погинал в пламъците на Руско-турската война.Града е опожарен (1877 г.), а населението му — избито или прогонено.От около 6хилядното му население над 900 души са избити и измрели от глад,болести и неволи само за 6 месеца до повторното освобождаване на града на 1-I-1878г(ст.ст.) Между 1950 г. и 1965 г. градът носи името Вазовград, след което отново е наречен Сопот.