Търговище се намира на 339 км. североизточно от София, на 41 км. западно от Шумен, на 25 км. северозападно от Велики Преслав и на 100 км. североизточно от Велико Търново. Близостта на града до изходните пунктове на страната Варна (110 км) и Русе (100 км) го превръща в естествено стратегическо кръстовище. Археологическите сведения доказват, че по тези места човешки живот е имало още през медно-каменната епоха (халколит) - V-IV хилядолетие пр.н.е. В околностите на града са открити останки от тракийски селища (V-ІІІ век пр.н.е.), селище от римската епоха (ІІ-ІV век от н.е.), селище и крепост от ранно-византийската епоха (V-VІ век). Намерени са останки от селище от Първата българска държава, селище и крепост от Втората българска държава. От 1573 г. в данъчния регистър на Османската империя за първи път се среща старото наименование на селището Ески Джумая. През 1658 г. то става административен център. Допирът с европейската култура и жаждата за знание подготвят почвата за активна просветна дейност. Още в ХVІІІ век тук е открито килийно училище, което през 1846 г. е преобразувано в светско. В него учителства големият възрожденец Петко Р. Славейков. По това време в града са изградени християнска църква и читалище. Панаирната и занаятчийската слава на Търговище се запазват и в епохата на Възраждането. Развиват се множество занаяти - абаджийство, мутафчийство, гайтанджийство, обущарство и др. Градът има своето място в национално-освободителното движение. През 1872 г. Ангел Кънчев създава таен революционен комитет. Народните будители Сава Геренов и Сава Катрафилов сеят семената на знанието и прогреса. Тук е роден Никола Симов-Куруто - знаменосец на Ботевата чета. По време на Руско-турската освободителна война джумалии мъжествено защитават града си и не позволяват на башибозука да го запали при отстъпването си. Дочакват свободата през мразовития 9 януари 1878 г. През 1934 г. градът e преименуван на Търговище.