Градът е разположен край р. Дунав и е първото голямо българско пристанище по течението на реката. На 2 км от града е разположен и фериботния комплекс, който през настоящото десетилетие вероятно ще бъде заменен от втори мост на реката. Фериботът е връзка с румънския град Калафат. Видин е 19-ти град по големина в България. Населението на цяла Северозападна България намалява още от 1946 г., особено много е намалението на Област Видин, която от 1946 г. досега се е стопила наполовина. В много от общините се наблюдава депопулация на населението (пенсионери над 30%). Понастоящем Област Видин е най-малката по население в България, докато по територия е на 15 място от 28 области. Дори области с много по-неблагприятни условия за живот и по-малки територии, като Смолян, Кърджали са с по-многобройно население. За момента населението на Област Видин е около 123 000 души. Необходима е спешна политика за незабавно спиране на депопулационните процеси във Видинско и цяла Северозападна България, защото за в бъдеще областта може да се обезлюди, като Странджа, където гъстотата е едва 10–12 души/kм² при средна гъстота за България 70,3 души/kм². Видин е град с многовековна история. Създаден е още през древността. Възникнал е на мястото на древното келтско селище Дунония, където римляните по-късно построили крепостен град с името Бонония, който българите нарекли Бдин (Бъдин), а по-късно Видин. По време на Римската империя той е един от главните градове на провинция Горна Мизия, обхващаща територии от днешна Северозападна България и Източна Сърбия. По време на Второто българско царство цар Иван Срацимир се отделя от Търновското царство и създава Бъдинското (Видинското) царство. То просъществува само 32 години – от 1364 го 1396 г., когато и този край на България е поробен от турците. През 1848 г. избухва Видинското въстание.