Идеята за създаването на общобългарски музей се оформя през 40-те години на ХІХ в., а нейното реализиране е поставено като непосредствена задача в Устава на Българското книжовно дружество от 1869 г. Там за пръв път се определя необходимостта от създаването на институция под формата на Старинен комитет. Веднага след Освобождението от турско робство, по време на дейността на Временното руско управление, заедно с формиране структурите на съвременната българска държава, започва и изграждането на музейната институция. След създаването на Публичната библиотека, към нея е обособена музейна сбирка, която скоро прераства в музеен отдел. Попълването му със старинни предмети става основно чрез дарителство, благодарение на активността на учителите от страната, които изпращали в София всичко, което според тях има историческа стойност и е част от историята на българските земи.