През 756 година българският хан Винех губи сражение при пограничната тогава крепост Маркели срещу войските на византийския император Константин V Копроним, за което пише патриарх Никифор. В 792 година според Теофан Изповедник император Константин VI е разбит при Маркели от войските на българския хан Кардам. В 811 година император Никифор Геник използва Маркели за изходна точка за злополучния си поход в България, при който е разбит от войските на хан Крум и губи живота си. Византийската писателка Ана Комнина пише, че в 1089 година баща й император Алексий I Комнин използва Маркели за база при операциите си срещу печенезите и куманите.[1] Вероятно Маркели е разрушена при куманското нападение над Византийската империя през 1090 година. Крепостта заема западния край на възвишението Хисар, което е част от южната верига на Източна Стара планина. Крепостта възниква през късната Античност и първоначално е защитавана от крепостна стена, а през Средновековието - от изградени мощни земни отбранителни валове. Естествени защитни прегради към крепостта са река Мочурица, която е и неин основен водоизточник, и скалните откоси в северозападната част. Изборът на мястото на крепостта Маркели, от стратегическа гледна точка, показва много добро познаване на общогеографските особености на един обширен район с радиус 30-40 километра, включващ основната Старопланинска верига и източния край на Средна гора. Крепостта има зрителна връзка с много укрепени селища в околността, по-важните от които са: античният и средновековен комплекс от две крепости и няколко големи селища на 1-2 километра западно-северозападно от село Зимен; крепостта на Войнишкия Бакаджик на около 2 километра южно от село Войника; крепостта над Марашкия проход на около 4 километра западно от село Седларево; "Малкото" и "Голямото кале" на 4-4,5 километра северозападно от село Везенково; крепостта "Обраслото кале" на около 1 километра северно от село Подвис; крепостта на Големия Бакаджик. Освен с тези обекти, Маркели има много добра видима връзка и с Мокренския проход, с района на Върбишкия проход, с местността Яйлата в Ришкия проход и други. Прави впечатление изборът на място на водоотбранителната кула на левия бряг. Тя е разположена точно срещу единствения в близкия район участък от реката с плитко скалисто корито, без затлачвания и заблатявания. Данни за крепостта Обща площ на крепостта, заключена между отбранителните валове от изток и юг, и река Мочурица - 460 декара; Площ на оградената от крепостната стена територия - 14,6 декара; Площ на източното разширение - 3,8 декара; Обща дължина на крепостната стена по най-вероятното трасе - 530 метра; Обща дължина на стената на източното разширение по най-вероятното трасе - 150 метра; Денивелации на отделните части от крепостната стена: северна - от изток към запад - 15 метра; южна - от изток към запад - 17 метра; източна - от север към юг - 2 метра; западна - от север до най-ниската точка - 9 метра, от най-ниската точка до югозападната кула + 7 метра; Надморска височина на най-високата точка от обекта до източната крепостна стена - 225,5 метра До момента у нас няма известни картографски източници от Античността и Средновековието, съдържащи данни за Маркели. В една по-късна карта на България и Румелия, издадена през 1791 година във Венеция от Антонио Заппа, условният знак за град Карнобат дава информация за укрепление, подобно на антични и средновековни обекти като Марцианопол, Никопол, Никополис ад Иструм, Велико Търново и други. Веднага след началото на Руско-турската война от 1877-1878 година, руският топографски корпус започва едромащабно геодезическо заснемане на българската територия, в резултат на което се създава многолистната топографска карта в мащаб 1:42 000, а също и карти в производни мащаби (1:126 000, 1:210 000 и прочие). Картните листове получават популярното наименование „верстовки“, тъй като за основна мерна единица е използвана руската верста (1 верста = 500 сажена = 1,067 км). В картен лист М 1:126 000, № У1-8 (обр.З) районът на Маркели е означен като развалини „Черкез-кьой“. Картографирани са и надгробни могили северно от обекта. Долината на р. Мочурица е изобразена като силно заблатен участък. Най-близките села до обекта са Бюкюрдира/Бюкюрджели (Бюкюрджалии, днес Церковски), Кара-каузлы (Кулазлии, Колазлии, днес Крумово градище) и Турско-Бейкюй (Турско Бей Кьой, днес Искра). Най-голямото населено място в околността е град Карнобат (означен Карнабатъ), който по времето на картографирането се е състоял от 680 къщи. Релефът на самия археологически обект обаче е много силно видоизменен от огромните по обем земни работи по изграждането, по времето на Първата българска държава, на системата от защитни валове и ровове. Разположението на тези фортификационни съоръжения е много умело съчетано с естествения релеф, с оглед постигане на по-големи размери на съоръжението, което затруднява преодоляването му от противника, за някои участъци може да се отчете над 10 м височина на вал и над 3 м дълбочина за ров. Оформеният между двата вала в южния край на крепостта дол, както и понижението на терена между втория вал от юг на север и подножието на южната крепостна стена също нямат естествен произход. Те показват местата, от които са изземвани земни маси при изграждането на валовете. Внушителният обем на земните валове създава и първоначално визуално впечатление за естествени форми на релефа, особено при наблюдаването им от подножието на крепостта.