Средновековната крепост Урвич се намира в Панчаревския пролом на р. Искър, разделящ Плана планина от най-западната издънка на Средна гора - Лозенската планина.
Разположена е на връхната част на планински рид, ограден от три страни от водите на Искъра. Спецификата на крепостните стени и археологическите находки показват, че крепостта е строена най-вероятно през ХІІІ в.

Запазени са крепостни стени (кула) с височина до 6 м, както и зидове от вътрешнокрепостната черква \"Св. Пророк Илия\". Следва да се отбележи, че съществуващата каменна постройка със зъбери няма абсолютно нищо общо с крепостта Урвич и не представлява никаква историческа ценност. Съществуването на постройката и липсата на информация объркват посетителите, които я мислят за част от крепостта Урвич.

Още Св. Паисий Хилендарски в своята История славяноболгарская дава сведения за крепостта и за ролята й при защитата на Втората българска държава. Преданието разказва, че тук е водил последните си битки цар Иван Шишман, наричан според преданието цар Ясен. Изследователите смятат обаче, че митичният цар Ясен всъщност е цар Иван Асен ІV, третият син от първия брак на цар Иван Александър с влахинята Теодора. Според запазените легенди, крепостта дълго време издържала на неприятелската обсада, докато един ден Ведена, селянка от Бистрица, за да спаси детето си, показала тайния вход към крепостта. Народът проклел предателката и тя се вкаменила заедно с детето. И днес, ако пътникът погледне към левия бряг на р. Ведена от т.нар. Дяволски мост, ще види вкаменената й, прегърнала дете фигура. Скалната композиция се нарича Стърчиков камък.

При излет до крепостта Урвич, през 1889 г., Алеко Константинов с група приятели поставят началото на организирания туризъм в България, основавайки Урвич клуб.

Крепостта Урвич се намира на 15 км от гр. София и най-удобният транспорт е градският автобус № 3, тръгващ от автостанцията в кв. Гео Милев. Слиза се при Паметника на трудовака, пресича се р. Искър и по добре очертана пътека се достига до крепостта.