Хан Крум получава укрепнала държава и силна армия. Той възприема курс към активна външна политика, чиято цел е да присъедини славянските племена, останали извън пределите на България.

През 805 г. хан Крум предприема поход срещу аварите. Той разгромява армията им и присъединява остатъците от техните земи към България. В бившите аварски земи живеят много славянски племена. Западната граница на страната опира плътно до река Тиса и областта Срем. Така франки и българи стават съседи.

След като приключва с аварите, Крум насочва вниманието си на юг. През 809 г. той присъединява важната стратегическа крепост Средец (София). В отговор на това византийският император Никифор I Геник с 80-хилядна армия през лятото на 811 г. нахлува в България и овладява Плиска. Столицата е опожарена, а голяма част от населението – избито. Напразно няколко дни Никифор очаква да види пратеници, молещи за мир. Хан Крум с войските си изчезва сякаш вдън земя. Болките и страданията на населението са огромни. Войната придобива народен характер. За първи път в нашата история във войската наред с мъжете участват и жени.

След няколкодневно безцелно стоене в столицата император Никифор решава да се върне по обратния път. Крум замисля да унищожи нашественика, когато колоните му доближат проходите на Стара планина. За осигуряване на успеха е извършена огромна подготовка. В началото на Ришкия и Върбишкия проход са създадени препятствия от изсечени дървета. Близо до тях са изкопани дълбоки ровове. За охрана на проходите са отделени силни отряди, а главните сили следват непрекъснато и скрито византийските войски.

На 25 юли византийската армия достига долината на Камчия близо до Върбишкия проход, където спира да нощува. Късно през втората половина на нощта българските отряди нанасят своя удар. Действията се развиват светкавично. Охраната не успява дори да сигнализира. Едва когато започва избиването на императорската гвардия, която се намира в средата на лагера, е вдигната тревога, но вече е късно. Настъпва страшна суматоха. Част от войските се хвърля към реката, но затъва в блатистите й брегове. Тези, които преминават реката, се насочват към прохода. Там ги очаква нова изненада. Препятствията горят и представляват огромна стена, която не може да се обходи. Високите пламъци сякаш достигат небето. В този бушуващ огнен океан отчаяно се хвърлят последните остатъци от византийската армия.

Така завършва походът на Никифор I Геник през 811 г., а с това и надеждите му за покоряването на България и поробването на българския народ. Малко са историческите примери, когато с нощни действия е унищожена такава голяма групировка. Ето защо събитието може да бъде отнесено към един от редките случаи в историята на военното изкуство. В него преди всичко трябва да се отбележат редица важни моменти – непрекъснатото разузнаване за противника, което изпълнява блестящо своята задача; предварителната подготовка на бойното поле; оригиналното решение да се нанесе ударът през нощта; настъплението на войските, без да се издава обичайният боен вик, и пр.

На фона на тези успехи хан Крум предлага на Византия да бъде подновен мирът от 716 г., но получава отказ. Тогава насочва усилията си към важната черноморска крепост Месемврия (Несебър), която овладява с щурм. Това е първият случай, когато българската войска употребява масово обсадна техника. И този път византийците не сключват мир, а продължават подготовката си за нова война.

Сражението при Версиникия – 813 г . В началото на лятото на 813 г. византийската армия е съсредоточена в района на Одрин. На 30 км п ò на север пристига и разполага близо до крепостта Версиникия войските си и хан Крум. Изправени една срещу друга, двете групировки прекарват около 15 денонощия.

Най-после на 22 юни византийците излизат от лагера си и се построяват за бой. Срещу тях построяват бойния си ред и българите. Византийците преминават първи в настъпление по целия фронт. Българските отряди дочакват техния удар. В завързалите се сражения десният византийски фланг добива частичен успех. Като отчита създалата се обстановка, Крум подвежда своите резерви. Мощният удар, нанесен неочаквано, пречупва настъпателния порив на византийците. Бойният им ред е разкъсан и те започват бързо да отстъпват. Отстъплението се превръща в паническо бягство. Тъй като част от бягащите войски се укриват в крепостите, хан Крум е принуден да остави заслони и продължава победния си ход на юг. Скоро той стига с войските си до Цариград.

Така сражението при Версиникия завършва с пълна победа на българската армия. Характерно е преди всичко с продължителната подготовка и с непрекъснатото разузнаване. Проведено умело, то довежда до съществени резултати. Разгромена е елитна групировка на противника. В хода на отстъплението й българската войска за първи път преследва с бойни действия извън мащабите на полесражението на дълбочина повече от 200 км. По своя пространствен размах за тогавашните условия това действително е забележително стратегическо преследване. Епилог на мащабността на българското военно изкуство през IX в. е предварителната подготовка на театъра на военните действия, която Крум извършва след сражението при Версиникия в замислената от него война през 814 г.

Както е известно, след несполучливия опит да бъде убит в започналите преговори Крум разрушава всички по-важни крепости в Източна Тракия, а населението изселва в Заддунавска България. С тази важна стратегическа мярка той си осигурява следващата пролет безпрепятствено настъпление на войските и съсредоточаване на всичките си сили в района на Цариград. Ранната му смърт на 14 април 814 г. попречва да се осъществи грандиозният план за овладяването на центъра на тогавашния свят – Цариград.