Като освобождават северните райони на страната, Асен и Петър обръщат особено внимание на укрепяването им. Издигнати са старите крепости и са изградени нови, а отбраната е много добре организирана. Когато през 1190 г. Исак II Ангел наново нахлува в България, сварва селищата добре подготвени за отбрана. Опитите му да овладее някои от крепостите не успяват, той се насочва към Търново и го обсажда. В града е Асен със значителни сили. Той замисля да принуди византийците да снемат обсадата и да започнат отстъпление на юг през Стара планина. Там той възнамерява да им устрои засада и да ги разгроми.

За да ги принуди да снемат обсадата, Асен си послужва с хитрост. „Един българин – пише византийският историк от XIII в. Георги Акрополит – се престорил на беглец, дошъл при императора и му съобщил за нападение на скитите. Императорът, въпреки че щял да превземе градчето на другия ден, се махнал, понеже се уплашил от съобщението”.

Императорът потегля на юг през Тревненския проход, където българските отряди вече заемат теснините. Те пропускат авангардите на византийската войска. При навлизането на главните сили и обоза в мястото на засадата българските отряди атакуват едновременно византийците от всички страни. Противникът е разгромен, а Исак II Ангел едва успява да се спаси. Така чрез дезинформация и изкусно приложена засада е постигната пълна победа. В това сражение изпъква високото майсторство на българските войски да водят бой в планинско-гориста местност.

С победата при Тревненския проход българската армия взема стратегическата инициатива в свои ръце и преминава в настъпление на широк фронт. През следващата 1195 г. българите насочват своите усилия по долината на Струма. Освободени са градовете Мелник и Струмица, както и Видин, Белград, Браничево от северозападните райони на страната.

Но както много пъти се случва в историята, когато силите на врага не достигат, в ход се пускат други средства. От ръката на наемни убийци намират своята смърт най-напред Асен – 1196 г., а след това и Петър – 1197 г. Физическото ликвидиране на двамата пълководци не може да спре освободителното дело. Борбата продължава. Начело застава Калоян – най-малкият брат на Асен и Петър.