След Кримската война (1853–1856) Османската империя постепенно изпада в икономическа зависимост от западните държави, а правителството е принудено да погасява лихвите на множеството външни заеми чрез засилен данъчен гнет. Основната тежест от кризата пада върху поробените народи и преди всичко върху селячеството. Не по-добро е и положението в градовете, където неконкурентното производство на занаятчиите и манифактурната промишленост попада под ударите на евтиния европейски внос. В резултат по-нататъшното икономическо развитие на българските земи се забавя в значителна степен от разлагащия се турски феодализъм, а условията за националнодемократична революция все повече назряват.

При така създадените условия българското общество няма друг път за спасение освен революцията, за която обаче се изисква ясна революционна идеология, както и да се сменят дотогавашните масови, но неорганизирани и стихийни форми на борба.

Родоначалник на организираното революционно движение е великият патриот, идеолог и водач Георги Стойков Раковски (1821–1867). Високо интелигентен, с твърд и волеви характер, той е една от изключителните личности в българската военна история. Талантлив военен теоретик и стратег и пръв идеолог на българското национално освобождение, Раковски определя политическата цел на борбата и начина за нейното постигане чрез организирана въоръжена борба. През 1857 г. пише поемата си „Горски пътник”, в която за първи път поставя задачата за обединяване на силите под единно командване. С вестника си „Дунавски лебед” Раковски поставя началото на българската революционна журналистика.

През 1861 г. в Белград той съставя план за освобождението на България. Според неговите схващания в някоя от съседните свободни страни трябвало да се създаде въоръжена българска сила. Предвиждало се в даден момент тя да навлезе в България и да вдигне народа на масово въстание. Свободата трябвало да се постигне с помощта на съседните държави, а и на Русия и Франция, които да бъдат спечелени за българската кауза.

В Белград Раковски създава военна школа под името Първа българска легия. На неговия призив откликват много български патриоти, сред които са Панайот Хитов, Стефан Караджа, Иван Кулин, Ильо Марков, Васил Левски, Петър Бонев и др. Те всички се учат на революционно майсторство и дисциплина от всепризнатия Георги Раковски.

През 1862 г. конфликтът между Сърбия и Османската империя се изглажда, а престоят на въоръжената българска сила в Сърбия става нежелателен. Огорчен от разтурянето на легията, Раковски се отдава на дипломатическа дейност, като обикаля балканските столици и настоява да се създаде широк антитурски съюз, който да осъществи пълното освобождаване на балканските народи. В Букурещ създава временно българско правителство и закон за народните чети. Смъртта обаче прекъсва неуморната дейност на великия родолюбец.

Дейността на Раковски е титанична и многостранна. Той е първият организатор и ръководител на организираното революционно движение, учител на много видни революционери. Но неговата четническа тактика съдържа и съществен недостатък –предвижда освобождаването на България да се извърши с български сили, но отвън. Раковски оставя на заден план широката предварителна военна, организационна и идейно-политическа подготовка на населението. Всичко това предполага неуспех.

Най-ярко грешките на четническата тактика проличават в разгрома на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През юли 1868 г. двамата войводи - верни последователи на Раковски, преминават в България с многобройна, отлично организирана и въоръжена чета. Но населението не е подготвено и не се присъединява към четата. След тежки сражения при Канлъдере, Севлиевско, тежко раненият Стефан Караджа пада в турски ръце. С тридесет четници Хаджи Димитър загива на връх Бузлуджа.

Четата хвърля в уплах цялата Османска империя. Нейната саможертва обаче слага край на четническата тактика, а революционерите започват да търсят по-ефикасни пътища за борба. Пръв сред тях е великият български патриот Васил Левски, организатор и водач на националноосвободителното движение през третата четвърт на XIX век.

Васил Левски – идеология и революционна дейност.

Васил Иванов Кунчев е роден в Карлово през 1837 г. в семейството на разорен занаятчия. Детството му преминава в лишения и труд, но Васил израства честен и сърцат, с открит и човечен характер. Първите си стъпки в революционното движение прави в легията на Раковски, където получава прозвището си Левски (Лъвски). През 1868 г. подлага на преоценка революционното минало и стига до извода за погрешността на четническата тактика. Заражда се идеята, че освобождението на отечеството трябва да стане дело на самия народ. С това Левски полага основите на нов етап в развитието на организираното революционно движение.

Изразител на интересите на широките селски и занаятчийски маси, Левски вярва в техните сили и им отрежда ролята на главна движеща сила в националноосвободителната революция. Единственият път за освобождението на България вижда в масовата народна революция, подготвена от вътрешна революционна организация, която ще доведе не само до политическото освобождение на България.

Левски се бори за „свята и чиста република”, в която всички граждани и народности ще живеят в демокрация и равноправие. Със своите възгледи издига революционния демократизъм на по-висок етап, а революционнодемократичната му идеология го прави учител на революционните борци.

През 1869 г. Левски се установява в Букурещ. Там се среща с бележития революционен демократ Любен Каравелов, заел мястото на Георги Раковски като водач на българската емиграция.

Роден в заможно копривщенско семейство, той учи в Московския университет, където се запознава с идеите на руските революционни демократи Херцен и Чернишевски. В Русия пише първите си литературни творби. През 1867 г. заминава за Сърбия, където се сближава с прогресивни обществени дейци, проявява се като писател и журналист с ярко изявени революционнодемократични възгледи.

Каравелов отстоява идеята за балканска федерация в една буржоазнодемократична република. По въпроса за революцията допуска и мирни средства в борбата срещу поробителите. Със своите талантливи статии, с целокупното си реалистично творчество и широките си познания Каравелов се издига като уважаван политически водач на революционната емиграция. По тези причини още при първата среща на Левски с Каравелов между двамата се установяват близко разбирателство и дружба. Когато Левски пристига в Букурещ, Каравелов издава вестник „Свобода” – главна печатна трибуна на революционната емиграция. През есента на 1869 г. Левски и Каравелов основават Български революционен централен комитет.

Христо Ботев начело на революционното движение.

Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г. в Калофер, в семейството на Ботьо Петков – един от най-известните и уважавани възрожденски учители в града. Изпратен да учи в Одеса, младият Ботев изпада под влиянието на руските революционни демократи Херцен, Чернишевски, Добролюбов и се сдружава с революционно настроени младежи. След завръщането си в България учителства около година, но заради свободолюбивите си убеждения през 1868 г. е принуден да емигрира в Румъния.

Христо Ботев е един от най-видните революционни дейци и идеолози на националноосвободителното ни движение, а идеологията му е основана на беззаветен патриотизъм и революционен демократизъм. Подобно на Левски, той също е изразител на интересите на широките народни слоеве, а единствения възможен път за ликвидирането на турската феодална система и постигането на национално освобождение вижда в организираната революционна борба и масовата народна революция.