bgenrufrdespcsdaetelesgaithumtplskrofilvltnlptslsv
Горд съм че съм БългаринМила Родино
Седемте чудеса на България
...Човек и добре да живее умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомни за този, който го е направил.

А името на владетеля е Омуртаг, канасюбиги. Нека Бог го удостои да живее сто години.
Въстанието на Асен и Петър (1185–1187). Неуспешните въстания не намаляват устрема на българския народ към свобода. Напротив, те го каляват още повече в борбата му срещу поробителя. Имайки зад гърба си горчивия опит на редица предшественици и познавайки похватите на византийците, братята Асен и Петър подготвят въстание. В него те не разчитат на отделни хора, а на участието на целия народ.

Въстанието е обявено през есента на 1185 г. и обхваща централните и североизточните райони на Северна България. След освобождението на земите северно от Балкана въстаническата армия на Асен и Петър се спуска на юг и освобождава крепостите в подножието на Стара планина, които пазят проходите. С нощни бойни действия южно от Балкана българските отряди успяват да разгромят армията на византийския пълководец Йоан Кантакузин, изпратена от Цариград да потуши въстанието. В ръцете на въстаниците падат много пленници и трофеи. Това е първата голяма победа на Асен и Петър.

Успешните действия на българите разтревожват цариградското правителство. Затова с потушаването на въстанието се заема император Исак II Ангел. През лятото на 1186 г. с голяма армия и при неблагоприятни атмосферни условия той преминава през проходите на Стара планина и изненадва въстаниците. Асен и Петър са принудени да отстъпят зад Дунав и да търсят помощта на куманите. Няколко месеца по-късно те се завръщат с отрядите си, като водят със себе си и куманска конница. Първо се укрепяват здраво северно от Балкана, а после се заемат да освободят и останалите райони на страната. Българските войски отново пренасят действията си южно от Балкана към Айтос, Анхиало, Стара Загора и пр. В същото време в Югозападна България боляринът Добромир Хриз се вдига на борба срещу византийците и усложнява твърде много положението им.

Идва пролетта на 1187 г. Исак II Ангел решава да премине с войските си през Стара планина, но този път от запад. Още при крепостта Ловеч обаче той се натъква на добре организирана отбрана. Тримесечната обсада на града не дава резултат, а гарнизонът отбива успешно всички атаки на византийците. Исак II Ангел е заставен да сключи мир. По този начин въстанието завършва победоносно.