Мостовете са се образували вследствие ерозионната дейност на пълноводната в миналото река, която е преобразувала пукнатините в мраморите в дълбока водна пещера, чийто таван с течение на времето изтънява на места и се срутва. Предполага се, че отломките от срутването са били отнесени впоследствие от водите на реката. В резултат на това са останали двата известни мраморни моста. Големият е широк около 15 м в по-широките части, дълъг почти 100 м. Състои се от три арки, като най-голямата е с височина 45 и ширина 40 м. Малкият мост е на 200 м от големия по течението на реката - непроходим, дълъг 60 м, с обща височина 50 м, а само на арката - 30 м. След него има и съвсем малък трети мост, който представлява понорна пещера, в която водите на Еркюприя изчезват, за да се появят пак на повърхността след 3 км. Местността около двата моста е заета от вековни иглолистни гори, съставени предимно от смърчови дървета. И двата моста са обезопасени и пригодени за туристически цели. Преминаването е позволено и върху, и под тях. Интересна традиция е възникнала след обявяването на мостовете за туристически обект — всеки турист, минал под големият мост, записва името си с въглен на стената. В близост до скалния феномен се намират множество пещери, но повечето от тях не са годни за посещения от туристи, понеже не са осветени и обезопасени. В близост са хижите „Чудните мостове“ и „Скалните мостове“. Чудните мостове са сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз: номер 85 - връх Голям Перелик, природна забележителност “Чудните мостове”, има печат. Възможни места за туризъм и нощувка: хижа “Чудните мостове” и хижа “Скалните мостове”. Стопанисват се от туристическо дружество “Студенец” – гр. Чепеларе.