Пирин винаги е била обожествявана планина.

Когато в древността славяните заселват планината те я оприличават на своя бог Перун, откъдето идва и името й.

А историята на най-стария парк в България започва през 1962 г., когато е обявен Народния парк “Вихрен”, който единадесет години по-късно е преименуван в Национален парк “Пирин”.

Той заема около 4000 ха в северния дял на Пирин.Това е най-красивата, най-величествената и най-посещавана част от планината. Релефът на парка е с подчертано алпийски характер – най-високата точка е връх Вихрен – 2915 м.

Флората и фауната на парка са истинско богатство - в Червената книга са включени 113 вида, 42 от които са защитени от закона.

Ендемитите като цяло определят специфичността на пиринската природа и са доказателство за стария и произход. Установени са 114 вида ендемити – 60 от които български и 54 – балкански.Вихренският дял е най- голямото формообразуващо находище на нови ендемити.

Общия брой на животинските видове е 191 вида.

На територията на парка се намира един от най-старите резервати “Баюви дупки - Джинджирица”, целящ опазването на естествените реликтни гори от бяла и черна мура.

През 1994г. е обявен и резервата “Юлен”.

За да се осигури защита на уникалното разнообразие от ландшафтни форми, растителни и животински видове Националния парк “Пирин” е включен в списъка на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на световното природно и културно наследство.