Общи хидроложки данни

Общи сведения за реката

Географското положение на р.Места се определя с координатите на водосбора й : 41° 25” и 42° 10’ с.ш. и 23° 20’ и 24° 20’ и.д. Разположен е между Рила на север, Пирин на запад и Родопите на изток. Южната му част (условно ограничен от държавната граница с Гърция) е низината на Западна Тракия и Егейско море намиращи се в Гърция Водосборната й площ до границата е 2767 км2 и средна надморска височина на българската част на басейна на Места е 1318 м., което определя Места като най-високото поречие в България.

Дължината на реката до границата е 126 км. Река Места се образува от сливането на Бяла и Черна Места. над Якоруда . За условно ночало е приет извор на 2240 м н.в. над езерото Грънчар от групата Грънчарски езера в Източна Рила с координати: 42° 07’10”с.ш. и 23° 35’10” и.д. Водите от извора, заедно с водите изтичащи от езерото текат като рекичка Грънчарица, която след като приеме водите на малките рекички Ропалица, Янчова река , Джеенем дере от ляво и се събере с Баненска река от дясно , образуват Бяла Места. Черна Места събира води от Източна рила на около 2620 м. Отначало реката тече в югозападна посока, като близо до Разлог приема югоизточна посока и напуска страната на кота 388 м при границата с координати 41° 27’10”с.ш. и 24° 03’00” и.д.

Река Места има около 25 притока: р.Доспатска – най големият приток, който се влива в Места на гръцка територия ; Бистрица, Канина, , Мътница, Брезнишка, Глазна, Златарица, Добринишка, Ретиже. И притоците водят началото си от най-високите планини в България – Рила, Пирин и Западните Родопи.

Голямата надморска височина дава отражение и върху гъстотата на речната мрежа., като 85% от реките имат гъстота над единица.Този хидрографски елемент се изменя от 0,73 км/км2 (р.Туфча) до 2,53 км/км2 ( р.Софан). Средният наклон на реката е 14,72 %о , но варира между 10,9%о ( р.Доспатска) и 128%о ( лееве). Средният наклон на повече от 80% от реките са с наклон над 40%о.

Характерно за водосбора е и голямата стойност на коефициента на развитие на водоразделната линия вариращ между 1,27 за р.Вотрачка до 2,13 – за р.Доспатска.

Релеф на поречие Места

Водосборът на р.Места обхваща южните склонове на Рила, Източните склонове на Пирин и Западните склонове на Западните Родопи. Трите планини се свързват съответно чрез Пределската седловина ( Рила и Пирин) и седловина Аврамови колиби ( Рила с Родопите) Долините на Бяла и Черна Места са стръмни ( на места достигат 150%о) и тесни. Съединяват се на североизток от Якоруда. След това Места навлиза в източната част на Разложката котловина ( 850 м.н.в.) разположена между Рила, Пирин и Доспатската планина. На юг от нея Места се врязва в западния склон на родопския рид Дъбраш , където образува дългия и тесен пролом Момина клисура. На юг от него Места навлиза в Гоцеделчевското поле (500-600 м). То заема около 40 –50 000 дка на десния бряг на Места и около 15000 дка на левия. Западните Родопи са прорязани от стръмно склонести долини- леви притоци на Места.

В гороното си течение реките Бяла и Черна Места са стръмни, като наклона постепенно намалява до 30%о при Якоруда. Склоновете на долината са стръмни с наклон 30° - 40° и са скалисти. Дъното на долината е тясно , но на места се разширява до 60-80 м. Коритото на реката е каменисто като дъното е чакълесто – каменливо.

При вливането на Черна Места долината се разширява до 300-400 м. Склоновете са също стръмни , но обрасли . Коритото се разширява на 12-15 м.

При Якоруда напречният профил на долината е тесен, дълбок със стръмни склонове, като след града долината се разширява до около 600 м. Залесеността намалява, като към с.Бабяк теренът е силно обезлесен. Склоновете са прорязани от множество дерета, които при устията си образуват наносни конуси. Ширината на коритото достига 20-25 м. Дъното е чакълесто-песъкливо с много заоблени големи камъни.

При вливането на р.Белишка долината на р.места се разширява до 1,5 км. Надлъжният наклон на коритото е около 9%о. След вливането на р.Бабяк долината се стеснява много , склоновете й стават стръмни, а дъното й достига до няколко десетки метра. Склоновете й са залесени с храсталак, като съвсем малко иглолистни гори има по билата.

При с.Елешница и Добринищи реката силно меандрира. След като приеме десния приток – Безбожка река Места навлиза в Момина клисура. Напречният профил на реката е тесен, дълбок с наклон на склоновете 45° . Ширината на дъното варира от 100 до 300 м. Склоновете са обрасли с нискостъблени гори , примесени с иглолистни. Надлъжният наклон на реката е 3-8%о, който намалява след р.костена до 3%о. И се запазва такъв до границат. Речното корито достига 45-50 м. Дълбочината на реката достига 0,8 м , а на места до метър. Дъното на реката запазва същия характер- чакълесто песъчливо. След Момина клисура реката навлиза в Гоце Делчевското поле. Тук напречният профил на долината е трапецовиден , като склоновета са полегати 10° -15° . Долината е широка 3-4 км. Реката тече покрй левия склон, като полето остава почти от дясно. Реката залива широки речни тераси. Дъното е песъчливо-глинесто. Този характер се запазва до границата.