Общи хидроложки данни

Общи сведения за реките

В таблица 1 са дадени следните данни за реките: координати и коти на извора и устието, дължина, наклон, площ, гъстота и залесеност за реките от разглежданата област.

Огоста е най-голямата река с най-голям дебит, дължина и водосборна област и със значителен брой притоци. Образува се от многобройни потоци в Чипровската планина тече през тясна долина до гр. Монтана, след това навлиза в Дунавската равнина и при гр. Оряхово се влива в Дунав. За нейно начало е приета р. Чипровска. Има около 40 притока, от които най-значителни са Ботуня (дължина 69 km водосборна област 732 km2) и Бързия (дължина 35 km водосборна област 241 km2).

Релеф

Във водосборните области на тези реки се включват малки части от Краищидите и Средногорието и по-големи от Западна Стара планина, Предбалкана и Дунавската равнина.

Краище е обширна младо нагъната и люспувана високопланинска област, която се простира на юг от Знеполе между долините на Струма и Морава. Нагъванията, атмосферилите и ерозията на реките са разчленили Краище на много отделни, сравнително високи плата, планини и хълмове. Хипсометричните данни показват силно развити площи, на височина от 600 до 1000 м (67%). Средната й височина е 820 м н. в. (надморска височина).

Между Струма и Ерма се издига нагънат рид. Той е част от Средногорието (нарича се трънска антиклинала). Главен връх в него е Любаша — гола варовита пирамида. На запад от Ерма стърчи уединена конусообразна планина — Руй (1706 м). На югозапад Руй се спуща стръмно към Знеполе. Знеполе е надлъжна котловина, обградена отвсякъде с планини. Висока е около 750 м и се напоява от р. Ерма, идваща от Краище.

Като продължение на средногорската антиклинала на северозапад от Люлин се простират планините Вискяр, Завалска и Гребен, които достигат до р. Ерма. На север от тях следват по-ниските Драгомански височини.

По на север областта се заема от главната старопланинска верига. Тук се включват планините на югозапад от гр. Враца. Това е дъга, отворена към Дунава. Отначало в северозападната част е ниска и тясна, а към югоизток става по-широка и по-висока. На североизток е изобщо по-стръмна и гориста, докато югозападните й склонове са по-полегати. Западна Стара планина се състои от планината Бабин нос и миджурската дъга, изградена от Светиниколската, Чипровската, Берковската, Врачанската планина и Козница. На юг към долината на р. Нишава се простират много планински склонове — варовити, голи карстови бърда, изпълнени с понори, въртопи, пещери и др. Такива са планините Чепан, Три уши и на изток от тях Мала Софийска планина. Хипсометричните данни показват преобладаване на поясите от 200 до. 1000 м (72%). Средната височина на Старопланинската верига е 770 м и тя показва средно високопланинския характер на областта

Последните най-северни старопланински гънки изглеждат като самостоятелни планини, понеже на много места са отделени от Същинска Стара планина с по-ниски части (напр. Врачанско поле). Те са високи средно 650 м. С постепенното издигане на предбалканските гънки реките са се задълбавали все повече в тях и са ги разкъсвали с дълбоки ерозионни долини. Отчасти планините и хълмовете на Предбалкана са разрушени от многовековната ерозия и денудация. Те се състоят от четири до шест следващи една пред друга гънки, успоредни на Старопланинската верига. Този строеж придава юротипен характер на релефа. В описания район спадат варовитата Връшка чука, карстовата планина Рабишка могила, Белоградчишката планина, Широка поляна, Вареница планина и Пъстрина. От хипсометричните данни се вижда, че около 76 % от площта на Предбалкана лежи в пояс от 200—600 м надморска височина. Средната височина на Предбалкана е 375 м, която височина подчертава хълмистия и нископланинския характер на областта.

Дунавската хълмиста равнина заема областта на север от Предбалкана между р. Тимок, р. Дунав и вододела между Искър и Скът. Тя се простира като ивица с ширина 30—60 км.

Долините на реките, идващи от Стара планина са се врязали дълбоко и изрязали голямата равнина на отделни льосови плата и гърбици. Последните понякога свършват направо до Дунава със стръмен склон или пък между платата и реката се вмъква алувиална ниска повърхнина. образуваща така наречените крайдунавски низини. заета отчасти от блата и мочурища. В посока от север към юг различаваме две зони: северна — по-равна и еднообразна равнина, покрита с льос и южна — по-неравна, без льосова покривка.

Южната част от тектонските движения и атмосферната и речна ерозия е разчленена на много плата, хълмове и ридове (високи дори до 500 м) с карстови форми по тях. изрязани от дълбоки речни долини. Тук Дунавската равнина е наведена на север и отчасти към североизток, както личи от течението на реките. Речните долини са широки и дълбоки. с високи десни брегове и по-ниски леви, покрити с алувий.

Равнинният характер на Дунавската хълмиста равнина се подчертава ясно от хипсометричните данни. Около 80% от площта на равнината лежи между 100 и 400 м н. в., а средната височина на цялата равнина е 190 м.

Залесеност

Разглежданите поречия са залесени предимно от нискостеблени гори и по-малко бук. Борови гори липсват с изключение на две малки площи от няколко км2 в началото на р. Лом и нейните притоци. Процентно залесеността е около 25% от цялата площ. Буковите гори се простират като един непрекъснат висок пояс по билото на Западна Стара планина. като най-голямо разпространение имат в поречието на Огоста.

Най-малка залесеност има поречието на р. Скът. Тази малка залесеност на поречието се дължи и на ниската надморска височина на неговите извори. Характерна особеност за поречие Тополовец и Войнишка е, че сравнително най-гъсто залесени са средните им части, докато долното течение е безлесно. Постепенно, минавайки на изток от р. Видбол, картината се изменя. Билото на Западна Стара планина става по-високо, поради което буковите гори и нискостеблената растителност заемат по-големи и плътни пространства в планинските райони. Разпространението на храсталаците стига чак до брега на Дунава, като при поречията Видбол, Арчар и Скомля най-слабо залесени остават средните им течения. На изток от Скомля, откъдето започва разширението на Дунавската равнина, се забелязва едно прегрупиране на растителността предимно в горните и отчасти в средните течения на реките Лом, Цибър, Огоста и Скът.

Долини и корита на реките

Река Тополовец води началото си под вр. Връшка чука (692 м) от с. Извор махала. Тук тя се образува от множество малки рекички, които са с чисто планински характер. Специално на тези притоци водосборните области са изцяло залесени, и то главно с високостеблени широколистни гори. Оформената вече р. Тополовец по нататък протича през почти обезлесени места. Коритото е с много стръмен наклон и с доста стръмни басейнообразуващи склонове. Притоците в тази част на реката са с пороен характер. По коритото на реката се забелязват много смени на наклона и доста малки водопади. Този си планински характер реката запазва чак до м. „Хайдук-чешма", намираща се между селата Долен Бошнак и Градец. Откъм с. Бойница водосборната област на реката се изпъстря с рядка растителност от широколистни гори (предимно дъб). Тази растителност става доста плътна към м. „Хайдук-чешма". като гората запазва характера си по отношение на естеството си. Коритото на реката е покрито с доста камъни (неголеми) и чакъл, пренесени тук от притоците с обезлесени водосборни области.

Р. Тополовец приема два главни леви притока, които се събират пред с. Раброво под името р. Рабровска. Единият от тях води началото си от възвишенията над с. Големаново. И той също се образува от множество рекички, характерът на които почти не се различава от този на р. Тополовец. Различие тук се явява само в залесеността. Деретата са с полузалесени водосборни области предимно букови и дъбови гори. По-надолу откъм с. Бойница водосборната област на реката е почти обезлесена и с много стръмни склонове. Наклонът на реката е сравнително стръмен. Коритото е засипано с доста камъни и чакъл. Разредена залесеност се забелязва в долното течение на реката в близост на сливането й с другия приток и непосредствено пред м. „Хайдук-чешма".

Характерът на другия приток, водещ началото си от с. Шишенци е почти като на предишния както във физикогеографско отношение на водосборната област, така и по отношение на залесеността и др. особености.

От местността „Хайдук-чешма" надолу по посока на с. Градец реката губи планинския си характер и навлиза в един напълно равнинен терен. Тук реката добива равнинен характер с много малък среден наклон, вследствие на което се е получила доста голяма извитост на реката (меандриране). Този си характер р. Тополовец запазва чак до вливането й в р. Дунав. Тя минава през селата Градец, Раяновци и гр. Видин.

В тази част на реката водите текат по-спокойно и коритото на реката е от обикновена почва, без да са налице скални породи или засипване на реката с чакъл и камъни.

В долната част на реката е направена корекция в протежение на 1.5 км. За корекцията, която е проведена с помощта на диги, е използуван главният отводнителен събирателен канал. с дължина 14 км, който отводнява площ от около 9000 декара.

Р. Тополовец при проливни дъждове приижда буйно и след вливането на р. Рабровска и поради ниските брегове и равния терен залива значителни обработваеми площи.

Р. Войнишка се образува главно от два притока: Чичилска и Короманица. За начало е приета р. Чичилска, която извира източно от вр. Черноглав. Повечето от рекичките, образуващи началото на р. Чичилска, извират от югоизточните склонове на вр. Връшка чука, а останалите—от северните склонове на вр. Черноглав. Горните части на водосборните области на тези рекички са гъсто залесени с широколистни гори и храсталаци. Храстите са по-характерни за вр. Връшка чука. Надлъжните наклони на тези рекички са големи и по протежение на реките се забелязват доста скокове и водопадчета. Коритата на реките представляват дълбоки долини с много стръмни склонове, засипани с камъни и едър чакъл. Този характер на реката се запазва и по-надолу, след като събере водите на почти всички притоци. Във водосборната област на реката се забелязват и незалесени райони. През такива площи минават дерета, които са с пороен характер. Този си променлив характер по отношение на залесеността реката запазва чак до с. Гичка. Оттам нататък настъпва пълна залесеност на водосборната област, която стига докъм с. Буковец.

Другият приток Короманица води началото си от подножието на вр. Черноглав. Началото на този приток се образува посредством малки рекички, характерът на които почти не се отличава от този на рекичките, образуващи началото на р. Чичилска. По поречието на р. Короманица има по-слаба залесеност, по-големи оголени площи и преобладаващата залесеност е главно от храсти. Коритото на реката сравнително е дълбоко, а склоновете на водосборната област - стръмни. Уширение на долината и намаляване на надлъжния наклон се забелязва само в районите на с. Бранковци и с. Пседерци. Под с. Пседерци през с. Медошевци надолу почти до с. Буковец реката запазва един полупланински характер. От с. Медошевци започва плътно залесяване на склоновете към реката с високи широколистни гори. Това продължава докъм с. Буковец. Влива се в р. Войнишка при с. Бойница.

Р. Войнишка запазва полупланинския си характер на около 3-4 км след вливането в нея на р. Войница. Оттам нататък реката навлиза в един почти равнинен терен - Търнянското поле.

Реката е коригирана в долното си течение. Корекцията е проведена с помощта на диги и три прага с височина 1-1.5 м. Преливниците се намират между с. Търняне и Буковец. Корекцията започва 4 км над с. Буковец и свършва до вливането й в р. Дунав. Над с. Буковец на около 1.5 км с помощта на временен яз е направено водохващане на напоителната система за напояване земите на селата Буковец, Търняне и Видбол.

Р. Видбол води началото си от източните склонове на вр. Голям Бабин нос. множество малки рекички (дерета) дават началото на реката. Тези рекички се оформят в три по-големи притока, които минават съответно през с. Раковица, Подгоре и Толовица и се събират към с. Цар Шишманово. В началото си тези притоци имат планински характер. Пълна и плътна залесеност, голям наклон и стръмни склонове на водосборните области, скатове и пр. По-надолу характерът на водосборната й област се запазва с изключение на залесеността. Последната силно намалява, като само тук-там се срещат райони, залесени с широколистни гори. Съществуват райони залесени с дъбови храсти. Този си характер по отношение залесеността р. Видбол запазва докъм с. Синаговци. Характерът на водосборната област в този участък е полупланински и хълмист, а наклонът на реката — по-малък. Коритото на реката е засипано с неголеми камъни, пясък и чакъл, наслоени от деретата (притоци на реката) с незалесени водосборни области и имащи пороен характер. Бреговете са повечето скалисти и стръмни (с наклон към 40°).

След вливането на р. Грамадска при с. Синаговци р. Видбол навлиза в напълно равнинен район. Напречният профил на долината в този участък е коритообразен .

В долната част на реката е направена корекция, която не е достатъчна за провеждането на водите й при големи валежи.

Река Арчар води началото си югоизточно от вр. Бабин нос. Водосборните области на множество малки рекички, които оформят р. Арчар, в по-голямата си част са залесени плътно с широколистни гори (предимно дъб). Те са с голям среден наклон и сравнително голяма стръмнина на склоновете. Речната система в тази част има почти изцяло планински характер. Това продължава докъм с. Раяновци, откъдето се изменя характерът на залесеността, като широколистните гори се заменят с разредени дъбови храсти и с големи иезалесени райони. Наклонът на реката става по-малък, наблюдават се уширения на коритото, където реката се разлива и намалява скоростта си. Дъното на коритото е засипано с множество камъни и пясък, свличани от пороищата на незалесените дерета. Бреговете са скалисти и доста стръмни.

След с. Рабиша наклонът на реката значително намалява. Там протича през слабо хълмиста местност в широка долина с много завои, като тече ту до десния, ту до левия склон на долината. Бреговете на реката поради слабите и ронливи седиментни скали са обикновено силно ерозирани и отвесни.

Водосборната област на реката до устието е частично и слабо залесена, и то в повечето случаи с храсти от дъбов произход. Около с. Въртоп и Арчар реката получава голямо уширение и прави широка лъка.

При с. Кладоруб р. Арчар приема най-големия си десен приток — р. Салашка. Тази река сравнително е голяма и води началото си от планинските склонове на с. Салаш североизточно от вр. Жребче. Характерът на тази река с почти същият с този на р. Арчар както по отношение сформирането на нейното начало, така и по отношение физикогеографската характеристика на водосборната област. Изключение тук прави по-слабата залесеност, която се забелязва още в самото начало на реката. Водното й количество е почти еднакво с това на р. Арчар. И двете реки при силно интензивни валежи прииждат и влачат със себе си най-различен материал чак до своето съединяване.

Река Лом води началото си от източните склонове на пограничните планини в района на с. Горни Лом. Образува се от много дерета, като за начало са приети изворите на р. Бърза под вр. Миджур. Тези рекички имат планински характер, много стръмни наклони на речното корито и големи скорости на течението. Залесеността в този район е слаба. Залесени са само известни части от водосборната област главно от широколистни гори. Коритото на реката е от скална порода и засипано с камъни, чакъл и пясък, които са типични за водосборни области от подобен характер. Надлъжният наклон на реката до с. Горни Лом е голям — средно 1000/00, а напречният профил на долината се характеризира с дълбоко врязване и стръмни склонове. От с. Горни Лом до с. Долни Лом реката запазва почти същия характер. Оттам надолу тя навлиза в почти равнинен терен (Долноломско и Средногрифски полета), където наклонът на реката е малък и има характера на равнинна река. Долината на реката е обградена с невисоки хълмове. Речните брегове са ниски, а дъното покрито с пясък. Така реката продължава до с. Фалковец, където приема главния си ляв приток — р. Стакевска. В този участък напречният профил на долината става коритообразен. От с. Фалковец р. Лом навлиза в полски терен, където долината и коритото на реката се разширяват като последното на места достига до 100—200 м, напр. при с. Дреновец. Бреговете на реката в този участък са много ниски и при проливни дъждове или пък интензивно снеготопене водите й излизат извън коритото и причиняват наводнения. Дъното на реката в по-голямата си част е покрито с чакъл. При малки водни количества същите текат ту към единия, ту към другия бряг. Понякога след наводнение течението на реката е в средата на коритото. Водосборната област на реката е обезлесена и заета от обработваеми имоти. Този си характер реката запазва до вливането й в р.Дунав при с.Младеново. Характерно за реката в долното й течение е подприщването на водите й, което се получава от по-високите нива на р. Дунав.

Река Цибрица води началото си от възвишенията над с. Смоляновци и с. Винище от подножията на върховете Церов и Костин. Множество малки притоци оформят две главни рекички, които след събирането си над с. Долно Церовене текат надолу под името р. Цибрица. В самото начало на двете приточета водосборните им области са залесени с широколистни гори (предимно дъбови). По-надолу към селата Бяла Рикса и Клисурица тя силно оредява и се срещат само малки райони, залесени предимно с дъбови храсти. Още по-надолу към самото им събиране залесеността по басейните почти изчезва.

По отношение физикогеографските особености на басейните може да се каже. че полупланински характер се наблюдава само в горните им части — непосредствено след изворите. Тук наклоните на реките са големи, речните корита са дълбоки и със стръмни скални брегове, покрити с камъни, чакъл и пр.

От селата Долна Рикса и Клисурица до сливането на двата притока при с. Долно Церовене наклонът на реките и скоростта на течението намаляват. Тук в този район бреговете са ниски и позволяват излизане на водите от коритото на реката при пълноводие. Реките получават значително уширение и дъната им са покрити с едър чакъл и пясък.

От с. Долно Церовене до устието й в р. Дунав при с. Долни Цибър р. Цибрица е с много малък наклон и тече през обработваеми площи. Вследствие на това е и наличието на множество меандри. Бреговете са ниски и при обилни дъждове водите излизат от коритото и причиняват наводнения. С оглед на това в долното течение на реката е проведена корекция, като по двата бряга на реката са изградени диги.

Река Огоста. За начало на Огоста е приета р. Чипровска, която извира под вр. Вража глава (935 м) на границата с Югославия. Началото на Чипровската река (Пилатовец) е типично планинско дере с голям наклон средно 160 0/00. Коритото е тясно и дъното му е покрито с едри камъни и чакъл, свлечени от страничните дерета. От с. Чипровци до с. Бели Мел наклонът на реката намалява и долината прави значителни уширения, особено в района между Чипровци и Железна. Дъното на долината става на места много тясно (80—100 м) с много стръмни склонове. Склоновете са гъсто залесени с широколистна гора. Бреговете на реката са немного високи и обрасли с храсти. Речното дъно е покрито с камъни, чакъл и пясък.

От с. Долни Мел до Монтана речната долина е коритообразна, с широко долинно дъно (800—1000 м), заето от работни площи. Склоновете на долината стават много полегати и се оформят от отделни хълмове. Залесеността чувствително намалява.

Надлъжният наклон на коритото е много малък - средно 3-4 0/00. Дъното е покрито с едър чакъл. Реката мени коритото си, като тече покрай левия или десния склон на долината.

След град Монтана долината става по-широка. Залесеността почти изчезва. При с.Ерден Огоста прорязва един рид (Калето), където долината става 200 м широка.

Реката в този участък е широка. Речното корито е покрито с едър и дребен чакъл.

Към с. Владимирово напречният профил на долината е трапецовиден. Десният склон е по-висок от левия. Реката започва да описва меандри независимо правия участък на долината. надлъжният наклон е много малък — около 1 0/00.

До гр.Мизия характерът на долината се запазва същият. Склоновете бързо намаляват височината и наклона си. Реката до вливането си в Дунав описва силно извити меандри.

От с. Портитовци р.Огоста навлиза в напълно равнинен терен. Ширината й е голяма — на места достига до 400 м. Дъното й е покрито с чакъл и пясък, а в най-долното течение —с пясък. Бреговете са ниски и заливаеми.

Река Скът води началото си от предпланинските възвишения в района на селата Горно Пещене, Тишевица, Законица и др. Височината на тези възвишения е от 500—600 м и характерното за тях е, че северните им склонове са незалесени и спускащите се надолу малки рекички имат пороен характер. Всички тези рекички се събират малко над с. Голямо Пещене под общото име Скът. Наклоните им не са много стръмни и не текат в много дълбоки долове. Коритата им са покрити с пясък и материали, свлечени от изветрелите скали по склоновете на деретата.

От с. Голямо Пещене р. Скът тече в коритото с неголям наклон и с немного високи брегове. В района на с. Оходен реката минава през недълбок пролом. Оттам нататък почти до самото й устие реката тече в равнинни терени и с много малки наклони, с което се обясняват и множеството меандри. Бреговете са ниски и оформят равнинна река. Реката е с широчина от 10—20 м, като дъното й е покрито с пясък или с обикновена пръст. Площите от двете страни на реката са работни имоти и се използуват от местното население най-вече за добиване на зърнени култури. Напречният профил в долното течение има трапецовидна форма.

Река Ерма води началото си от Югославия. В горната си част тя се образува от множество рекички, които имат планински характер. Текат в дълбоки долове с много стръмни склонове. В тази си част водосборната област на реката е силно залесена с широколистни високостеблени гори. При с. Стрезимировци р. Ерма влиза в българска територия. От границата тя навлиза в много широко поле - Знеполе. В наша територия чак докъм с. Бераинци р. Ерма тече в доста широка долина. Коритото на реката е с широчина 12-14 м и с немного високи брегове (1-2 м). Дъното на реката е покрито с чакъл и пясък. Почти цялата речна долина тук се използува от местното население за отглеждане на най-различни земеделски култури. По склоновете на вододелите съществува залесеност, която представлява нискостеблени разредени гори.

След с. Бераинци р. Ерма навлиза в немного тясно дефиле, което продължава до Богойна махала, където реката напуска нашата територия и преминава отново в Югославия. След границата реката продължава да тече в също такова дефиле, и то на доста голямо протежение. Влива се в р. Нишава при с.Градище.

В дефилето при гр. Трън и след него наклонът на реката не е много голям и течението - сравнително спокойно. Крайречните лъки на това дефиле се използуват най вече за овощни и зеленчукови градини. Склоновете на дефилето са сравнително стръмни и почти обезлесени. Съществуват малки райони. залесени предимно с нискостеблени разредени гори (храсти). Дъното на реката е покрито с чакъл и пясък.

Като по-важен приток на р. Ерма на наша територия това е р. Ябланица. Тази река води началото си от планинските възвишения от с. Ерул. В началото си тя е с планински характер, а в района на гр. Трън добива почти равнинен характер. След това тече в немного дълбоко дефиле и се влива в р. Ерма на границата ни с Югославия.