Общи хидроложки данни. Общи сведения за реката

Река Струма води началото си от южните склонове на Витоша на 2180 м надморска височина, което е на около 0,6 км южно от Черни връх. Струма тече на юг и напуска българската територия при с.Кулата на кота 62 м н.в. Дължината на реката от извора до границата е 290 км, което я поставя на пето място по дължина сред българските реки след Искър, Тунджа, Марица и Осъм.

Река Струма приема водите на около 42 притока от първи и втори порядък. По-голяемите от тях са: Конска, Драговищица, Бистрица, Джерман, Рилска, Илиина, Благоевградска Бистрица и Санданска Бистрица.

Водосборът на р. Струма е 10797 км2. Географското му разположение се определя от следните координати: 41° 25’ и 42° 50’ с.ш. и 22° 22’ и 23° 40’ и. д. Формата на водосборната област е силно продълговата като средната й дължина около 250 км, а средната й ширина е около 40 км с ясно изразен планински характер, което определя и големия наклон на притоците й (от 1% на р.Конска до 11,4% на р. Петричка). Наклонът на реката в сектора до Перник е 65%о, при Перник спада рязко на 5,3%о, в Земенския пролом е 3,7%о, Дупнишкото поле - 3% в Петричко-Санданската котловина е 1,5%о. Средната надморска височина е 900 м.

Гъстотата на речната мрежа варира между 0,51 км/км2 (на най-южния приток р. Петровска) до 2,43 км/км2 (на р. Църна – приток на Елешница в северо-западната част на водосбора). Съществува обратна връзка между средния наклон на реката и коефициента на извитост. Главната река има по-голям коефициент на извитост (2,2) в сравнение с притоците й. Най-нисък коефициент на извитост (1,17) имат реките Берсинска и Дяволска

Релеф на поречие Струма

Релефът на водосбора на Струма представлява пъстра мозайка от планини и котловини. Тя е единствената река в България, за която не можем да говорим за горно, средно и долно течение в неговия буквален смисъл, защото средната надморска височина на водосбора на средното течение е по-високо от тази на горното. Средната надморска височина на водосбора при Перник е 1018 м, при Ръждавица – 884 м, при Невестино- 856 м, при Бобошево 974м, при Крупник 973 м и при границата 898 м.

На запад от Витоша след Владайското дефиле е разположена Люлин планина., която е доста широка и висока и на запад постепенно намалява. На югоизток Витоша продължава с Плана планина, на юг с Верила (безводна планина). Тя е антиклинала, западната част на която представлява неразчленен и висок масив, по средата се снишава, а на изток се превръща в хълмиста месност пресечена с от реки. На юг склоновете й са дълги и голи. На запад от Струма е Голо бърдо, която разделя Пернишкото от Радомирското поле. Тя е гола, варовита и неразчленена. На северозапад от Голо бърдо, Струма и Трънската река са разделени от от нагънат рид – Трънската антиклинала. Между Голо бърдо и Люлин е разположено Пернишкото поле. На Струмския приток р.Конска, между планините Вискяр и Любаша е разположено Брезнишкото поле (740 м). То е голо и нахълмено по периферията. Заедно с Пернишкото поле образува т.н. област Граово. Радомирското поле се разстила между Голо бърдо и Конявска планина. Последната е дъговидна. Разделя Радомрското, Кюстендилското и Бобовдолското полета. След като напусне Радомирското поле, Струма навлиза в живописния Земенски пролом между планините Конявска и Крайще и навлиза в Кюстендилското поле (470 м). То е оградено от планините Конявска (вр. Виден 1487 м) с разседни склонове, Осоговска планина със стръмен северозападен склон нарязан от от началните притоци на соволянска Бистрицаи полегат източен склон, дълбоко изровен от долинната мрежа на Елешница, който в долната си част преставлява силно опороена хълмиста земя. По северните склонове на места има шлейфове от наносни конуси и Крайще (вр. Доганица 1922 м е в Югославия). Последната представлява обширна планинска област между Струма и Морава в Югославия. Има развит карст и на места с карстови извори. Интензивно развива ровинна ерозия

Между Рила и Верила протича Джубрена река. От периферията на Западна Рила извират много малки рекички, поради което тази част на Рила е набраздена от долините им. При вливането на Джерман в Струма е разположено Бобошевското поле (400 м). Кочериновското поле е също малко, разположено е по Рилска река и е доста ниско – 370 м.

Левият приток на Струма Градевска река (Еловица в горното си течение) събира водите си от Южните склонове на Рила от десния си склон и от Пирин чрез левия. След нея – левите притоци на Струма събират водите си от Пирин, която има алпийски характер. На юг се простират няколко по-малки планини. Алиботуш (2212 м) има стръмни склонове е много красиви карстови форми. На запад е планината Ченгел. Тя е по-ниска и на запад достига до Рупелския пролом на Струма. По Североизточния клон на Ченгел планина върви Гръцко-Българската граница.

След Осоговска планина, десните притоци на Струма събират водите си от планините Малашевска, Огражден и Беласица.

Между планините по дължина на реката са разположени няколко малки полета като: Бобошевското (400 м), Кочериновското (370 м) – разположено на р.Рилска, Благоевградско поле (350 м) – разположено между Влахина и Рила, ниското и хълмисто Санданско поле, което е запазено от Пирин; Петричкото поле – на р.Струмешница. Оградено е от планините Беласица и Огражден. Чрез вулканичното възвишение Кожух (150 м) е отделено от Санданското поле.