bgenrufrdespcsdaetelesgaithumtplskrofilvltnlptslsv
Горд съм че съм БългаринМила Родино
Седемте чудеса на България
Мила Родино, ти си земен рай, твойта хубост, твойта прелест, ах те нямат край...
Река Вит
Вит е река в Северна България. Вит се образува от сливането на Бели Вит, приеман условно за начало на реката, и Черни Вит. Река Вит извира от подножието на връх Вежен в Златишко-тетевенския дял на Стара планина на височина 2030 м. Тя е дълга 189 км, а водосборната ѝ област има площ 3 220 км². Влива се в река Дунав близо до град Сомовит.

Общи хидроложки данни



Общи сведения за реката



Водосборната област на р. Вит е ограничена между вододелите на р. Искър и Осъм и от юг от Стара планина. Положението й се определя с географските координати между 42°45' и 43°40' с. ш. и между 24° 10' и 24° 45' и. д. В административно отношение се числи към Плевенски окръг.

За начало на р. Вит е приета р. Рибарица, която събира своите води под високите старопланински била при връх Вежен. Котата на извора е 2030 м, с координати 42° 45' 10" с. ш. и 24° 27' 40" и. д. Отначало реката, докато излезе от планината, има северозападна посока, след това приема североизточна посока, която посока запазва до вливането си в Дунав при гр. Сомовит. Координатите на устието са 43° 41' 00" с. ш. и 24° 44' 50" и. д. с кота 20 м н. в. Дължината на реката е 189 км с. площ на водосборната област 3225 км2. (Хидрографската схема на реката)

Средният наклон на реката е 9,6 ‰ . Гъстотата на речната мрежа е твърде малка - 0,5 км/км2, което се дължи главно на формата на водосборната област и малката й надморска височина.

Броят на притоците е малък - р; Вит има около десет притока с дължина над 10 км, от които най-голям е Каменка с дължина 49 км и водосборна област 498 км2.

Те събират своите води от места със сравнинително малка надморска височина. Средната надморска височина на водосборната област е едва 404 м.

Формата на водосборната област е силно продълговата (средна ширина 25 км), което не дава възможност за развиване на една по-гъста речна мрежа.

Средният наклон за притоците варира в твърде широки граници - между 8 ‰ за р. Кайлъка, който е най-близко разположеният до устието на главната река приток, и 155 ‰ - за р. Косица, приток на Черни Вит.

Релеф на поречие Вит

Реката Вит води началото си от Главната Старопланинска верига. Тя се спуща по северните склонове на Златишко-Тетевенската планина, събира водите на Предбалкана и протича през Дунавската равнина. Предпланините на Стара планина се състоят от 4 до 6 гънки, следващи една пред друга в посока от юг към север. Този строеж дава юртипен характер на релефа. Характерно за релефа на Предбалкапа е силното влияние на структурните елементи върху външния вид на земеповърхните форми. Нормалните антиклинали повече или по-малко са видоизменени от денудацията и на места са превърнати в моноклинални гребени. На юг Предпланините се ограничават орографски от надлъжните долини и стръмните склонове на Главната Старопланинска верига. Тектонски тази граница се очертава по протежението на силно пресувани антиклинали, затворени между наклонените на север гънки и навлачени маси на Главната Старопланинска верига от юг, и автохтонските гънки на Предбалкана от север. Северната граница на тази област е южната граница на Дунавската равнина. Границата между тези две морфоложки области е отчасти тектонска, отчасти орографска. В областта на разглежданите поречия тя пресича р. Вит при с. Садовец.

Дунавската хълмиста равнина в структурно отношение представлява плоско наслоена земя. На изток от р. Вит в долините се разкриват по-стари долнокредни варовити пластове, които образуват ниската и стръмна част на долните им клонове. По-голяма част от Дунавската равнина, респективно разглежданата област, е изградена от варовити пластове, които на места са окарстени. Те са покрити (освен в лъките на реките) от льосова покривка със средна дебелина 20 - 30 м.

За Дунавската равнина са твърде характерни плоските междудолинни ридове, които имат много ясно изразен несиметричен профил. Повърхността на тези простиращи се от север към юг ридове е плоска и загладена. Тази заобленост се дължи до голяма степен на льосовата покривка. Източните склонове на ридовете са дълги и се спущат полегато към съседните долини. По тях се развиват левите, сравнително по-дълги притоци на меридионалните реки. Западните склонове, напротив, са къси, стръмни и разсечени от къси фуниевидни долини и ровини. От тази страна става окопаването и разяждането, а оттам и свличането на льосовата покривка. Несъмнено е, че тази асиметрия на между долинните ридове .е предльосова и се. дължи на асиметричното развитие на самите речни долини. Това явление, което е характерно за реките Искър и западно от нея, се наблюдава и по долините в долните течения на реките Вит и Осъм. При тях в средното и горното течение тази асиметрия се нарушава особено по река Вит, където .десните притоци Катунецка, Каменка и Калник са много по-силно развити от левите. Твърде вероятно е тази долинна асиметрия да се дължи на изместване на меридиалните реки в източна посока поради изток-североизточния наклон на терциерните пластове в западната половина на равнината и поради общия наклон на топографската повърхнина на Дунавската равнина.

При устието стръмният крайдунавски бряг между реките Искър и Вит отстъпва навътре и между него и р. Дунав се образува крайдунавската низина Черно поле (Карабоаз), което всъщност представлява старо легло на р. Дунав, сега запълнено с алувиални материали и льос.

Залесеност на поречието на р. Вит



По отношение на горите поречието на р. Вит е едно от добре залесените поречия в страната, като около 30% от цялата площ е залесена. Планинската област на това поречие, а именно Тетевенският балкан, е един от най-запазените и залесени райони. Горите в този балкан са предимно букови. Така до м, „ Боаза“ 600 км2 са заети от букови гори, което прави 86% от цялата площ. Борови гори има малко в горното течение на р. Рибарица. След. буковите гори в по-ниските части на Стара планина се простират нискостеблени гори, като последните, групирани в отделни гори и заемащи площи от 20 - 40 км2, следват до село Садовец. Залесеността от изворите на реката до горното село възлиза на 60 % от цялата площ, което е един значителен процент. От с. Садовец до устието поречието е почти напълно обезлесено. Само по бреговете на реката има върби и храсталаци.

Долина и корито на р. Вит



За начало на р. Вит се приема р. Бели Вит, която носи това си название от смесието на Бели и Черни Вит нагоре до смесието на р. Рибарица и Зеленика. За начало пък на Бели Вит се приема долът Рибарица. В най-горното течение надлъжният наклон на реката е много голям, над 200 ‰ , но към Тетевен достига 10 ‰ .

Водосборната област на р. Бели Вит представлява красива продълговата планинска котловина, заобиколена от масивите на северните склонове на Стара планина, гъсто прорязани от множеството притоци. Водосборната област е силно залесена, като незалесени части са изключително скалистите ридове.

Горите са широколистни, предимно букови, и се използуват най-вече за приготовляване на шперплат от фабриките в гр. Тетевен. По най-високите части на басейна се срещат и борови гори, но в малък размер.

Най-високите части на водосборната област на р. Б. Вит са заети от пасбища.

По-надолу към с. Рибарица речната долина се разширява, като в тази част е заета от обработваеми площи.

Този характер на водосборната област - силно залесен и затревен и с културни посаждения около реката, продължава до събирането й с р. Черни Вит.

По отношение на речното легло може да се изтъкне следното: в горното течение (над с. Рибарица) речното корито е скалисто, напълно стабилно. Бреговете са стръмни на места с отвесни скали. От с. Рибарица надолу върху скалистата основа има известно застилане на речното легло с едър речен чакъл, обаче това съвсем не пречи на стабилността на коритото, тъй като залесеността на басейна и немного големият наклон на реката в горното й течение не създават условия за поройност. Изобщо не могат да се забележат следи от поройни наклонности на .реката в този участък. Местните жители казват, че при силни валежи и при пролетно снеготопене в реката идват доста високи води, обаче водата много рядко се размътва. Размътването на р. Вит става чак след вливането в нея на р. Калник, идваща откъм с. Голяма Железна.

От смесието надолу чак до с. Садовец р. Вит държи все северна посока, като тук-там (най-вече между селата Гложене и Пещерна) прави отклонения от тази посока.

До с. Гложене характерът на водосборната област е почти същият както на Бели и Черни Вит до смесието им. Залесеността е добра, като растителността е вече по-рядка и по-нискостеблена, което се дължи може би на непланомерната експлоатация на горите в миналото.

Речната долина в този участък е тясна със стръмни и на места скалисти брегове. Няма никакви значителни притоци, а само стръмни и къси долове, които през по-голямата част на лятото са без отток. Речното легло е покрито с каменни блокове и едър речен чакъл и в този участък реката няма пороен характер.

От с. Гложене надолу речната долина започва да се разширява, бреговете на долината стават по-ниски и по-полегати, като към Садовец напречният профил на долината става коритообразен. Реката започва да меандрира, наклонът значително намалява. При с. Пещерна реката навлиза в теснина – Боаза. С излизането си от Боаза р. Вит приема вече напълно равнинен характер – слаб наклон, ниска, хълмиста, почти обезлесена водосборна област, което й състояние продължава до вливането на реката в р. Дунав. Следва да се отбележи, че р. Вит, особено от с. Дерманци надолу, има такъв слаб наклон, че дори не се забелязва течение на вода.

При с. Гложене една доста голяма част от водата на р. Вит се губи, като е установено, че тя отива в карстовия извор на р. Златна Панега. Сега се правят изследвания да се установи дали всичката вода на р. Златна Панега идва от р. Вит, или има и друго подхранване.