Балабановъ (Д-ръ Александъръ), бележитъ български поетъ, белетристъ, критикъ, общественикъ и професоръ. Род. въ Щипъ презъ 1879 г. свършилъ гимназия въ София и класическа филология въ Германия. Професоръ по класическа литература и филология въ Соф. университетъ.— Редактиралъ сп. Художникь (1906), основалъ вестникъ Време (1908), основалъ и редактиралъ първия бълг. (и европейски) литературенъ седмичникъ Развигоръ (1921—1927), превелъ Гетевия Фаустъ въ стихове (1906), превелъ цѣла редица класически трагедии и комедии и отдѣлни пѣсни отъ Илиадата и Одисеята. Отъ неговитѣ творения се изтъкна като нѣщо оригинално и смѣло голѣмата поема Бурени. Въ разказитѣ му странностьта и животътъ сѫ слѣти въ едно.—Неговитѣ стихове, разкази и критически статии сѫ пръснати изъ списанията, политическитѣ и литературни вестници. На 21 януарий 1934 г. въ Народния театъръ — въ присѫствието на Царя и многобройни почитатели — той отпразднува своя 35-г. юбилей. По тоя случай бѣ издаденъ единъ обемистъ томъ, въ който сѫ събрани нѣкои отъ творенията му, придружени съ статии за юбиляра. Юбилеятъ бѣ отпразднуванъ и въ много градове на България.