АНТИМЪ I, първи и многозаслужйлъ български екзархъ (1816—1888). Род. въ Лозенградъ (свѣтското му име е Ятанасъ Михаиловъ); училъ се въ Света-гора, дето приелъ монашески санъ, после продължилъ въ о-въ Халки и Одеса, а презъ 1856 г. свършилъ Киевската духовна академия. Следъ това станалъ ректоръ на семинарията въ Халки. Презъ 1868 г.—владика въ Видинъ, кѫдето скѫсалъ съ Цариградската патриаршия, взелъ страната на народа и станалъ единъ отъ най-енергичнитѣ и предани борци за българската църковна независимость. Следъ основаването на българската екзархия, той билъ избранъ за пръвъ екзархъ (1872 г.). Като екзархъ енергично отстоявалъ правата на народа, снелъ отлъчването на владицитѣ, рѫкоположилъ нови владици; протестиралъ противъ Баташкитѣ кланета, обърналъ се съ писмо до руския царь, като му изложилъ лошото положение на българския народъ и го молилъ за неговото застѫпничество (следъ прочитането му Ялександъръ II написалъ върху писмото: „Да се освободи България!"). За тази му дейность Портата го свалила отъ екзархийския престолъ и го заточила въ Ангора, но следъ свършването на войната (1878 г.) билъ освободенъ и заминалъ за епархията си въ Видинъ. Въ 1879 г. билъ избранъ за председатель на Учредително народно събрание. Антимъ починалъ въ Видинъ презъ 1888 г.