Георгиевъ (Евлогий), най-голѣмиятъ български даритель (1819—1897). Род. въ Карлово, училъ се при Райно Попоаичъ бъ родния си градецъ после въ Пловдивъ Учителствувалъ известно време въ Карлово. Въ 1837 г. заминалъ за Галацъ после — за Букурещъ. На 18-г. възрасть, безъ капиталъ, започналгь търговската си кариера, постепенно разширилъ своята работа и достигналъ да стане знаменита личность въ финансовия свѣтъ. Въ продължение на много години правѣлъ пожертвувания за издръжка на бедни ученици въ чужбина, за разни дружества, читалища, народополезни движения, училища и др. По-крупни негови дарения: на болницата въ Галацъ — 100,000 зл. лв.; на университета Каролъ I — 200,000 зл. лв.; построилъ фабрика за вълнени платове въ Карлово за 500,000 зл. лв.; на Българското девическо училище въ Солунъ. — 50,000 зл. лв.; на Българската болница въ Цариградъ — 120,001 зл. лв.; чрезъ завещанието си отъ 1892 г.. освенъ по-рано даденитѣ 1,000,000, още 6,000,000 зл. лв, за университетъ въ София. Имената на Евлогий Георгиевъ и неговия братъ Христо Георгиевъ (1824—1872) сѫ гѣсно свързани съ нашето възраждане.