Данчовъ (Георги - Зографинътъ), български живописецъ, поборникъ и общественъ деецъ, род. въ Чирпанъ, починалъ въ София (1846-1908). Близъкъ сътрудникъ на Левски, той билъ заточенъ отъ турското правителство въ Диаръбекиръ, отдето следъ 3 г. избѣгалъ въ Русия и, презъ Освободителната война, съ българското опълчение се върналъ въ отечеството си. Следъ Освобождението участвувалъ въ Румелийския превратъ и станалъ членъ на Временното правителство въ Пловдивъ. Избиранъ нѣколко пѫти за народенъ представитель. Известенъ живописецъ преди Освобождението и въ първитѣ години следъ него. Работилъ икони за църквитѣ въ Пловдивъ, Чирпанъ, Стара-Загора, Казанлъкъ, за музеитѣ-паметници въ Пордимъ, Горна-Студена и др. Оставилъ е живописни портрети на Ботйовъ, Левски, Д. Петковъ, пловдивскирѣ първенци X. Гьока и X. Калчо и др. Изработилъ е тъй сѫщо литографнитѣ портрети на много наши дейци, а презъ 1890 г. редактиралъ хумористичния вестникъ Таласъмъ. — Въ Художествената академия - София (архивъ Г. Данчовъ) сѫ запазени нѣкои негови литографии, между които Русалки, „съчинена и каменописана" въ Диаръ-бекиръ презъ 1875 г.