Ботйовъ (Христо), най-голѣмиятъ български поетъ, пламененъ поклонникъ на свободата, пожертвувалъ се за нея (1848— 1876). Род. въ Калоферъ, синъ на известния на времето си учитель Ботйо Петковъ. Следъ свършване на трети класъ въ Калоферъ, 17-годишенъ, заминалъ за Одеса и постѫпилъ въ гимназията. Голѣмиятъ градъ и великитѣ руски писатели, въ които се увлѣкълъ, силно повлияли на буйния духъ и силния умъ на Ботйова. Той зажадувалъ по-скоро да заработи за отечеството си, напустналъ (следъ 2 г.) гимназията и въ 1857 г. се озовалъ въ Калоферъ — учитель наредъ съ баща си. Буенъ, той скоро станалъ невъзможенъ въ Калоферъ и баща му наредилъ да замине наново за Русия, да следва медицина. Но, вместо въ Русия, Ботйовъ се намѣрилъ въ Ромъния (1868) въ средата на хъшоветѣ, почувствувалъ въ себе си по-високъ дългъ, отколкото да учи медицина: да се отдаде за свободата на отечеството си. Тукъ, въ Ромъния, той се движелъ доста и тъпѣлъ голѣми лишения. Билъ учитель, редакторъ на Дума на българскитгь емигранти (1871), сътрудникъ Каравелову въ освободителното дѣло, което поелъ самъ следъ 1874 г. Редакторъ на Будилникъ (1873), на Знаме (1874—1875) и най-после войвода на четата, която минала Дунава и цѣлунала българската земя при Козлодуй на 17 май 1876 г. (ст. ст.). Убитъ въ Вратчанския балканъ 3 деня следъ това. Ботйовъ е гениаленъ синъ на България, най-яркиятъ изразитель на своята епоха. Неговото литературно наследство не е голѣмо — 22 стихотворения — но никой български поетъ преди и следъ Освобождението не е упражнявалъ такова влияние върху съвременницитѣ си като него. — Най-известни сѫ стихотворенията му: Хаджи-Димитъръ, Моята молитва, До моето първо либе, Въ механата, Пристанала. Вж. гѣзи имена.