Венелинъ (Юрий, по-напредъ Георги Хуцулъ), карпатски малорусъ, историкъ съ неоценими заслуги за българското възраждане (1802—1839). Род. въ сев. Маджарско, прекаралъ известно време въ Бесарабия, дето пръвъ пѫть срещналъ българи и ги обикналъ. Въ Москва свършилъ медицина, но се занимавалъ най-вече съ история. Въ 1829 т. из далъ книгата Древнiе и нынгьшнiе Болгаре, бележита по новотата на възгледитѣ и обширната начетеность на автора, която направила името на българитѣ известно всрѣдъ руския народъ и повлияла на много българи (между които и Aприловъ) да съзнаятъ своята народность. Презъ 1830 и 1831 г. Венелинъ, по порѫка на Императорската руска академия, пѫтуваль изъ Северна България—да събира български паметници, народни пѣсни и др. Интересни сѫ въ връзка съ нашето възраждане Две писма отъ Юрия Венелина до Василия Апри-лова (Министерски сбор-н и к ъ, кн. 1, 1889 г.). Венелинъ е авторъ на нѣколко още книги за българигѣ, писани все на руски езикъ.