Богоровъ (Иванъ Андреевъ), многозаслужилъ български журналистъ и книжовенъ деецъ, предаденъ предимно на езикови въпроси (1818 —1892). Училъ се при елиниста Райно Поповичъ въ Карлово, следвалъ духовна семинария въ Одеса, свършилъ медицина въ Парижъ.— По-важни трудове: Първична българска граматика (1844), Упѫтванiе за българския езыкъ (1869, 70, 72 г.), Френско-български речникъ (1869), Българско-френски речникъ (1871), Чиста българска наковалня за сладкодумство (1878—79) и др. Редактиралъ първия български вестникъ Български орелъ (Лайпцигъ, 1846).