Георгиевъ (Кимонъ), български офицеръ и политически деецъ. Род. въ Пазарджикъ презъ 1882 г., свършилъ Военното училище въ София. Участвува въ Балканската война (1912— 1913) като ротенъ, а въ Свѣтовната война (1915—1918) като дружиненъ командиръ. На чело на 2-а друж. отъ 44-и пех. полкъ атакува позицията на англичанитѣ при с. Каяли (Струмишко), дето плени 314 войника и 2 подофицера. Презъ 1916 г. кѫсъ отъ шрапнелъ го лиши за винаги отъ едното око. К. Георгиевъ бѣ избранъ въ 1923 г. за депутатъ въ XXI обик. нар. събрание, а въ 1926 г. стана министъръ на желѣзницитѣ, пощитѣ и телеграфитѣ (въ кабинета Ляпчевъ). Следъ преврата на 19 май 1934г. , той застана на чело на правителството, което дойде съ програма: премахване на политическитѣ партии и обновяване на България.