Величковъ (Константинъ), бележитъ български писатель и общеетвеникъ (1855—1907). Род. въ Пазарджикъ, свършилъ френския лицей въ Цариградъ, следвалъ право въ Парижъ, а като изгнаникъ въ Италия — изучавалъ живопись. Отдалъ се отрано на политическа дейность и литература. Най-видниятъ депутатъ и най-добриятъ ораторъ въ Областното събрание въ Източна-Румелия, министъръ следъ Съединението, редакторъ на сп. Лгьтописа и пр. Голѣмъ поклонникъ на изкуството, той като министъръ на нар. просвѣта, създаде Рисувалното училище въ София, което отпосле разрастна до сегашната Художествена академия. — Значението на Величкова като писатель почива върху неговата лирика, критика и изобщо върху художествената проза, дето той се е проявилъ като блѣскавъ стилистъ. Далъ е много преводи на класици, между които Адъ отъ Данте (въ стихове). По-важни трудове: Писма отъ Римъ (1895), Цариградски сонети (1899), Въ темница (1900) и др. Съчиненията му (9 тома) сѫ издадени отъ Ст. Атанасовъ, подъ редакцията на Ив. Вазовъ (1907 — и след.). Отъ него е оставенъ Дневникъ, който въ рѫкописъ се намира въ Софийската народна библиотека.