Каравеловъ (Любенъ), български писатель, политикъ и публицистъ, единъ отъ най-крупнитѣ дейци на доосвободителната епоха (1837- 1879). Род. въ Копривщица, училъ се въ родния си градецъ,(при Найденъ Геровъ), следъ това въ Пловдивъ, а въ 1857 г. заминалъ за Москва, дето се записалъ слушатель въ историко-филологическия факултетъ на университета. Въ Москва Каравеловъ билъ подъ силното влияние на свободолюбивитѣ писатели; той прекаралъ тамъ 9 години, като печаталъ статии и повести въ видни руски списания и съ това се поддържалъ. Въ 1867 г. е билъ въ Бѣлградъ, а отъ 1869 г. въ Букурещъ, дето се отдалъ на освободителното дѣло. Въ служба на това дѣло издавалъ тукъ вестницитѣ Свобода и Независимость и се проявилъ като първостепененъ публицистъ. По-късно предалъ дѣлото Ботйову и се оттеглилъ на чисто просвѣтна работа - започналъ сп. Знание. Каравеловъ е многостраненъ деецъ отъ най-голѣмъ масщабъ и. преди всичко писатель. Като писатель наредъ съ П. Р. Славейковъ и Хр. Ботйовъ е единъ отъ най-добритѣ изразители на доосвободителната епоха. Смѣта се за най-добра повестьта му Българи отъ старо време. Други повести: Хаджи Ничо, Маминото детенце, Войвода, Горчива сѫдба и др. Съчиненията на Л. Каравеловъ, подъ редакцията на Захари Стояновъ, сѫ издадени отъ съпругата му Н. Л. Каравелова въ Русе, т. I стихотворения, т. И—VIII новели и разкази (1886—1888).