Балабановъ (Марко Д.), маститъ български книжовникъ, политически деецъ и професоръ (1837—1921). Род. въ Клисура, свършилъ богословско училище въ Цариградъ и право въ Aтина и Парижъ. Редактиралъ сп. Читалище (1870—1871), вестникъ Впкъ (1874—1876) и др.; авторъ на множество трудове въ Периодическо списание, Сборникъ за народни умотворения и другаде (печатани и подъ името Димитровъ). Членъ на Народно-църковния съборъ въ 1871 г.; по време на турскитѣ кланета въ България (1876) натоваренъ да моли за намѣсата на великитѣ сили; членъ на Учредителното събрание въ Търново; министъръ въ първия български кабинетъ Членъ на Бълг. академия на наукитѣ; преподаватель въ Висшето училище въ София по гръцки езикъ и гръцка литература и сѫщевременно по римско, византийско и каноническо право. Трудове: Страници отъ политическото ни възраждане (1904), Гаврилъ Кръстевичъ (1914) и др.