Каравеловъ (Петко), виденъ български държавникъ (1843—1903). Братъ на Л. Каравеловъ. Род. въ Копривщица, презъ 1860 г. постѫпилъ въ Московския университетъ и следвалъ — изпърво въ историкофилологическия, а после — въ юридическия факултетъ.— Като подпредседатель на Учредителното народно събрание (1879) взелъ живо участие въ изработването на българската конституция. Министъръ-председатель презъ 1880—1881 г. и презъ 1884—1886 г., игралъ решителна роля въ Съединението (1885) и въ Сръбско-българската война. Регентъ заедно съ Стамболовъ и Муткуровъ (1886). Въ 1891 г. обвиненъ въ убийството на министъръ Бѣлчевъ и осѫденъ на затворъ; амнистиранъ въ 1894 г. Въ 1895 г. шефъ на новообразуваната Демократическа партия. За трети пѫть министъръ-председатель презъ 1901 г. — Организацията на новата българска държава дължи много на П. Каравеловъ. Демократъ не само по убеждения, но и по природа.