Райна Попгеоргиева Футекова, по-известна като Райна Княгиня, е българска учителка и революционерка, ушила въстаническото знаме за Априлското въстание. В деня на обявяването на въстанието, тя го развява редом с Бенковски.

Райна Футекова е родена през 1856 г. в Панагюрище.

След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита и оставена на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор.

След това Райна успява да стигне в Москва с подправен паспорт. Там учи три години медицина и става акушерка. Написва своята „Автобиография“, излязла най-напред на руски език. Едва през 1934 г. е преведена на български, като това е първата книга върху Априлското въстание. В Москва Райна успява да уреди чрез жените от Дамския благотворителен комитет възпитанието на 32 панагюрски сирачета, сред които е и по-малкият й брат.

Райна Футекова е поканена от митрополит Климент за учителка в Търново. Три години по-късно тя се връща в Панагюрище, за да се омъжи за Васил Дипчев, който е кмет на града. Преместват се в Пловдив, но по времето на Стефан Стамболов Дипчев (като краен русофил) не може да си намери работа.

Имат пет сина: Иван, Георги Владимир, Петър и Асен. Райна осиновява и едно момиченце — Гина. През 1898 Васил Дипчев е избран за народен представител и семейството се премества в София. Умира скоро вследствие на побоите в Черната джамия и Райна остава с шест деца, най-голямото от които е на 13 години. Работи предимно в кварталите „Орландовци“ и „Малашевци“. Поддържа тесни връзки със семейството на Христо Ботев.

Умира 61-годишна на 29 юли 1917 г.