Априловъ (Василий), родолюбивъ българинъ, книжовникъ, единъ отъ основателитѣ на българската школа (1789—1847). Род. въ Габрово, училъ се въ Москва и Брашовъ, отъ 1810 г. се поселилъ въ Одеса и се занимавалъ съ търговия, отъ което спечелилъ добро състояние. Отначало се мислѣлъ гръкъ и помагалъ на гръцкитѣ училища, но, като прочелъ Древнiе и нынгьтнiе Болгаре на Венелина, съзналъ се, че е българинъ, и се отдалъ на служба за народа си. Съ Н. Палаузовъ заработилъ за уредбата на едно образцово училище въ Габрово, което било тържествено открито на 2 януарий 1835 г. Въ това училище пръвъ учитель е билъ Неофитъ Рилски; то е играло голяма роля за пробудата на българитѣ. Априловъ е оставилъ книгитѣ: Денница (1841), Болгарски книжницы (1841) и др.