Влайковъ (Т. Г.—Веселинъ), именитъ български белетристъ-битоописатель и общественикъ. Род. въ Пирдопъ презъ 1865 г., училъ се въ Русия; учитель, видень об-щественикъ, редак-торъ на сп. Демократически прегледъ. Въ нѣкои отъ произведенията си рисува типове и положения изъ живота на малкия градецъ (Леля Гена, Дгьдо Славчовагпа унука, Златко), други сѫ социални повести (Учительтъ Милен-ковъ, Кметове, Ве- стовои). Творенията му съдържатъ голѣмо езиково богатство. Презъ 1935 г. се отпразднува юбилеятъ иа Влайкова. Сѫщиятъ день се представи въ Народния театъръ пиесата му Две се млади залибили, битови картини по повестьта Дѣдовата Славчова унука. — Съчиненията му, въ VI тома, излѣзоха презъ 1925—1931г.