Вазовъ (Владимиръ Минчевъ), български генералъ, братъ на поета Ив. Вазовъ. Род. въ Сопотъ презъ 1867 г. Свършилъ Военното училище въ София и артилерийска школа въ Русия. Служилъ като офицеръ 33 г. (1887-1920), преимуществено въ артилерията. Презъ Балканската война (1912— 1913) командува 4-и арт. полкъ и участвува въ боеветѣ при Гечкенли, Люле-Бургасъ, Албасанъ — срещу Турция и при Царибродъ - срещу Сърбия. Въ Свътовната война, като командиръ нз 5-та арт. бригада, участвува при преследването на французитѣ по долината на р. Вардаръ (ноем. 1915) и бѣ раненъ при с. Милитково. Като командиръ на 1-ва бригада отъ 5-та Дунавска дивизия командува въ боя при Градешница, въ завоя на Черна (дек. 1916). За достойно държане получи командуването на 9-та Плѣвенска дивизия, издържала упорититѣ атаки на английскитѣ войски презъ априлъ и май 1917 и решителнитѣ атаки на 16—19 септ. 1918 г. Тогава дивизията загуби 20% отъ състава си — около 3,000 души, а англичанитѣ — приблизително 12,000. Следъ края на. войната Вазовъ бѣ за кѫсо време инспекторъ на артилерията. Отъ 1920 г. той застана, за нѣколко години, на чело на Съюза на запаснитѣ офицери, а по-късно бѣ избиранъ за столиченъ кметъ (два пѫти).