|
Изпълнен със страх Божи, богоблажени царю Борисе, станал си жилище на Светия Дух: утвърдил Христовата вяра, отавил си царския престол и жезъл.
|
Етрополски манастир
Етрополски манастир „Св. Троица"
Етрополският манастир „Св, Троица", известен с името „Варо-витец", е разположен всред гъстите гори на северния склон на старопланински връх на 5 км от гр. Етрополе. Данни за началото на живота му не са съхранени в писменото наследство. При построяването на манастирската църква през XIX в. местната легенда твърди, че бил намерен надпис, който за съжаление бил вграден в основите на църквата. Според съдържанието му манастирът бил построен около 1158 година. Засега достоверността на легендата не може да бъде проверена.
Нищо не е запазено от първите пет века в живота на тази древна монашеска обител. Навярно е бил разрушен и ограбен при завоюването на България от турците в 1393-1396 г. и възстановен в следващите десетилетия. От началото на XVI в. в манастира заработил един изключително активен скрипторий, може би най-активният през този век в цялата българска земя. Стотици са ръкописите, създадени от книжовниците в манастира, граматик Бойчо, йеромонах Рафаил, дякон Йоан, даскал Кою, дякон Драгул и йеромонах Данаил Етрополски. Ръкописната книга е един истински анахронизъм в XVI в., но ислямските власти в Османската империя не позволяват функционирането на печатници. А и българите християни не приемали на много места с доверие печатните книги, идващи от двете български печатници, работещи по това време във Венеция и Търговище в Румъния, смятайки погрешно, че са еретически. Това предизвикало усилено търсене на богослужебна литература и обусловило дългогодишната дейност на скриптория в Етрополския манастир. Ръкописните книги на Етрополския манастир са били особено ценни поради богатата украса, изпълнена в полихромен стил, и бисерния стил на буквите.
Църквата на манастира според запис в манастирската кондика към 1858 г. била вече „пропукана през средата" и едва се крепяла. Затова тя била съборена и между 1858-1860 г. построена нова съборна църква. Майстор строител на храма бил брациговчанинът Иван Боянов.
Новата църква била петкуполна базилика с два долепени до корпуса параклиса („Св. Безсребърници" и „Св. Иван Предтеча"). Храмът е изписан едва между 1896-1907 година.
Иконите в храма подсказват, че освен скриптория в манастира е работело и иконописно ателие. Най-старата икона „Старозаветт
Троица" е рисувана в 1598 г. от даскал Недялко от Ловеч. От края на XVII - началото на XVIII в. са храмовите икони „Христос Вседържи-тел", „Йоан Кръстител" и „Св. Богородица", намиращи се сега в Националната художествена галерия. Стотици икони, работени в манастира и открити в църкви и частни домове в Етрополско, се съхраняват в Националния исторически музей, Градския музей в Етрополе, Църковния музей в София.
Изказваме специална благодарност на Православие Бг, Цветан Четъшки, Български Манастир ® за предоставените материали. |
