bgenrufrdespcsdaetelesgaithumtplskrofilvltnlptslsv
Горд съм че съм БългаринМила Родино
Седемте чудеса на България
Изпълнен със страх Божи, богоблажени царю Борисе, станал си жилище на Светия Дух: утвърдил Христовата вяра, отавил си царския престол и жезъл.
Гложенски манастир
Гложенски манастир „Св. Георги Победоносец" Гложенският манастир е изграден върху платото, с което завърш­ва връх в планинския масив Лисец, дял от Стара планина. Платото е било напълно недостъпно, тъй като от всички страни е обградено от пропасти, достъпът до манастира в миналото е бил само по прокопан в отвесните стени тунел. Данни за възникването на манастира в средновековната писмена традиция засега не са открити. Съществува местна легенда, че около 1230 г. земите в подножието на манастира са били дадени с грамота на българския цар Иван Асен II като феодално владение на беглец от Киевска Русь - княз Глож, който бягал от татарите. В руската писме­на традиция липсва такъв княз, а и името не е много руско. Навярно става дума за късна измислица на монаси от манастира с цел да зае- лужат благосклонността на руските власти при редовната практика в ХУ1-ХУШ в. да търсят финансова помощ от Руската патриаршия. Не е вярна и втората част на легендата, според която на скалата се поя­вила сама Чудотворната икона, за която се разказва, че е от това вре­ме. Всъщност тя е от 1826 г. и е рисувана от Йоан Попович, а обковът й е от 1827 г.
Гложенски манастирГложенски манастирГложенски манастирГложенски манастирГложенски манастирГложенски манастир "Св. Георги"Гложенски манастир "Св. Георги"Гложенски манастир "Св. Георги"Гложенски манастирГложенски манастир
Гложенски манастир
N 3168
Гложенски манастир

Фотограф: Ангел Йорданов

*Авторските права на изображението са защитени под условията на Закон за авторското право и сродните му права

Както всички останали български манастири и Гложенската оби­тел навярно е възникнала като монашеско-отшелническо гнездо. След време (може би наистина в средата на XIII в.) български боля­рин е построил манастирските сгради. За съжаление при превземане­то на този край от турците в 1393 г. манастирът е бил унищожен, тъй като местоположението и сградите му го превръщали в труднопрев-земаема крепост. В началото на XX в. все още стояла в руини отбра­нителната кула, построена в XIV век. През втората половина на XV в., когато границите на Ос­манската империя били вече далеч от българските земи, манас­тирът бил възстановен. Църквата била изградена от добре офор­мени квадри от травертин, някои украсени с розети. Предпола­га се, че е използван материалът от старата църква. Тя е била изографисана най-късно в началото на XVI в. и до земетресени­ята в 1904 и 1913 г. все още била запазена голяма част от стено­писите й. В притвора бил изписан групов ктиторски портрет на „Пею Владу, Станчул, Петко" - ктитори от Тетевен. За съжале­ние земетресенията в XX в. са унищожили всичко и в 1915 г. църквата е била разрушена. Новата съборна църква е завърше­на в 1931 година. В нея са пренесени част от стария иконостас и олтарната врата, работа на резбари от тревненската школа. Част от иконите - „Св. Богородица", „Христос", „Св. Йоан Кръсти­тел" и „Св. Георги" са рисувани в първата половина на XIX век. Гложенският манастир е бил важно книжовно средище в ХУ-Х1Х век. Но при разгарялата се в средата на XIX в. борба за българска църква ръкописната му библиотека била унищожена от гръцкия вла­дика в Ловеч. Оцелял е само един ръкописен „Апостол" от 1689 г. и един късен ръкопис с легендата за основаването на манастира. През епохата на национално-освободителната борба на българс­кия народ (60-те-70-те години на XIX в.) манастирът е бил превърнат в сигурно убежище на комитетски дейци и чети от игумен Евтимий, съратник на Васил Левски.
Изказваме специална благодарност на Ангел Йорданов, Цветан Четъшки, Български Манастир ® за предоставените материали.