|
Изпълнен със страх Божи, богоблажени царю Борисе, станал си жилище на Светия Дух: утвърдил Христовата вяра, отавил си царския престол и жезъл.
|
Гложенски манастир
Гложенски манастир „Св. Георги Победоносец"
Гложенският манастир е изграден върху платото, с което завършва връх в планинския масив Лисец, дял от Стара планина. Платото е било напълно недостъпно, тъй като от всички страни е обградено от пропасти, достъпът до манастира в миналото е бил само по прокопан в отвесните стени тунел.
Данни за възникването на манастира в средновековната писмена традиция засега не са открити. Съществува местна легенда, че около 1230 г. земите в подножието на манастира са били дадени с грамота на българския цар Иван Асен II като феодално владение на беглец от Киевска Русь - княз Глож, който бягал от татарите. В руската писмена традиция липсва такъв княз, а и името не е много руско. Навярно става дума за късна измислица на монаси от манастира с цел да зае-
лужат благосклонността на руските власти при редовната практика в ХУ1-ХУШ в. да търсят финансова помощ от Руската патриаршия. Не е вярна и втората част на легендата, според която на скалата се появила сама Чудотворната икона, за която се разказва, че е от това време. Всъщност тя е от 1826 г. и е рисувана от Йоан Попович, а обковът й е от 1827 г.
Както всички останали български манастири и Гложенската обител навярно е възникнала като монашеско-отшелническо гнездо. След време (може би наистина в средата на XIII в.) български болярин е построил манастирските сгради. За съжаление при превземането на този край от турците в 1393 г. манастирът е бил унищожен, тъй като местоположението и сградите му го превръщали в труднопрев-земаема крепост. В началото на XX в. все още стояла в руини отбранителната кула, построена в XIV век.
През втората половина на XV в., когато границите на Османската империя били вече далеч от българските земи, манастирът бил възстановен. Църквата била изградена от добре оформени квадри от травертин, някои украсени с розети. Предполага се, че е използван материалът от старата църква. Тя е била изографисана най-късно в началото на XVI в. и до земетресенията в 1904 и 1913 г. все още била запазена голяма част от стенописите й. В притвора бил изписан групов ктиторски портрет на „Пею Владу, Станчул, Петко" - ктитори от Тетевен. За съжаление земетресенията в XX в. са унищожили всичко и в 1915 г. църквата е била разрушена. Новата съборна църква е завършена в 1931 година. В нея са пренесени част от стария иконостас и олтарната врата, работа на резбари от тревненската школа. Част от иконите - „Св. Богородица", „Христос", „Св. Йоан Кръстител" и „Св. Георги" са рисувани в първата половина на XIX век.
Гложенският манастир е бил важно книжовно средище в ХУ-Х1Х век. Но при разгарялата се в средата на XIX в. борба за българска църква ръкописната му библиотека била унищожена от гръцкия владика в Ловеч. Оцелял е само един ръкописен „Апостол" от 1689 г. и един късен ръкопис с легендата за основаването на манастира.
През епохата на национално-освободителната борба на българския народ (60-те-70-те години на XIX в.) манастирът е бил превърнат в сигурно убежище на комитетски дейци и чети от игумен Евтимий, съратник на Васил Левски.
Изказваме специална благодарност на Ангел Йорданов, Цветан Четъшки, Български Манастир ® за предоставените материали. |
