През 1856 г. в манастира се замонашили двамата братя Хорозов-ски (Теодосий и Кесарий) от гр. Елена. С техни средства (братята били доста заможни хора) бил изграден нов жилищен корпус, навяр­но с най-красивата архитектура всред българските манастири. Имена­та на архитектите и строителите за съжаление не са известни. Жи­лищната сграда обгражда отвсякъде манастирския двор. Поради ес­теството на терена отвън тя е триетажна, а откъм двора - двуетажна. В долните етажи са разположени зимници, обори, мегарница, килии за монаси, за гости, а на горните - игуменарница, зимна църква, ки­лии. Иконите и дърворезбеният иконостас са дело на резбари и ху­дожници от тревненската школа от XIX в., между които и Папа Ви­тан и Йоан Попович. В манастира се съхраняват и много икони от ХУШ-Х1Х в. от разрушени скитове и църкви в този край. В главната църква със стенопис е украсена само източната част на нартиката със сцената „Страшният съд". През 1864 г. бил живописан параклисът „Въведение Богородично", отново със средства на братя Хорозовски. Ктиторският им портрет бил нарисуван над входа на па- раклиса и ги представял с модел на манастирските сгради. Патрио­тичният дух на времето, на който братята Хорозовски очевидно не били чужди, ги накарал да поръчат цяла галерия български светци. Те били нарисувани на южната стена на параклиса - св. Иван Рилски, св. Иларион Мъгленски, св. Теодосий Търновски, св. Петка Търновска и други. На фасадата на главния вход били нарисувани големи фигури на старобългарските просветители св, св. Кирил и Методий. Авторът на стенописите също е останал неизвестен. Изказват се предположе­ния (въз основа на стила и техниката), че тези стенописи са дела на художника Алекси Атанасов. Капиновският манастир бил и сигурно убежище за дейци на бъл­гарската национална революция. Тук се укривали организатори и участници във въстанията през 1835, 1860, 1876 година.