Манастирът е бил разположен на десния бряг на р. Арда. Гранич­ното положение на района на Вишеград навярно наложила огражда­нето на манастира със здрава крепостна стена, допълнително усилена с четириъгълни кули по ъглите. Необходимостта от сигурна защита идвала не толкова поради инвазия на византийските войски при евен­туални конфликти (византийци и българи изповядвали една вяра и не си рушели храмовете при война), колкото от значителните по брой разбойнически банди, за които манастирът и богатството му били примамлива цел. Един такъв разбойник на име Момчил през XIV в. именно в този район ще създаде свое независимо княжество. Църквата на манастира е от кръстокуполен „атонски" тип. По оцелялата част на стените са запазени фрагменти от стенописи - от XI и XIV век. Интересна е планировката на манастирския ком­плекс от сгради. При планировката на приземието на сградите, доле­пени до крепостните стени, помещенията до зида са използвани за изби поради по-ниските постоянни температури в тях. Те очевидно са използвани като складове за храни, вода и вино, за което свидетелст­ват и откритите в тях питоси. Външният ред помещения бил предназ­начен за монашеските килии и за някои общи помещения. Манастир- ската трапезария е разположена на необичайно място - зад абсидата на главния манастирски храм. В манастира е открито погребение на епископ, което потвържда­ва мнението, че в него е имал резиденция архиереят на епископията Архида или на Лютица (в близост до Ивайловград). Трудно е да се каже нещо за живота на манастира при съвремен­ното състояние на познанията ни върху миналото му. Несъмнено свя­тата обител е било важно духовно огнище в югоизточните български земи в течение на четири века, крепител на християнската вяра. Археологическите разкопки показват, че манастирът е бил превзет и разрушен в първата половина на XIII век. Това са извър­шили навярно кръстоносците рицари католици, превзели Източни­те Родопи в 1204 г., след като завоювали през същата година Кон­стантинопол и създали нова държава - Латинската империя. През 1205 г. обаче българският цар Калоян разбил латинската армия край стените на Адрианопол. Латинското присъствие в този край било ликвидирано през 1207 г., когато един от полковете на цар Ка­лоян, формиран от местни хора, разбил някъде в околностите на Вишеград войската на местния латински управител граф Бонифа-ций Монферат - в боя загинал и самият граф. Българите веднага възстановили храма. Но след поражението им 170 години по-къс­но при разположеното недалеч с. Черномен, нанесено им от нас­тъпващите турци, краят бил присъединен към границите на ислям­ската Османска империя. Манастирът бил разрушен от турците и възстановен като действаща обител едва в наши дни