Според предания, Копривецкият манастир датира от Второто българско царство. Вярва се, че е бил най-големият манастир в околностите на средновековния град Червен, като повече от 100 монахини са го обитавали по това време. За съжаление, както повечето манастири по българските земи от този период, Копривецката обител не е била пожалена от турските нашественици. Войските на Мидхад паша завземат местността около град Червен през 1388г. като опожаряват града, села и манастири в региона. Според преданията за онова време, 5 монахини (Параскева, Варвара, Екатерина, Марина и Неделя), които са останали в манастира по време на нашествието, са загинали в пламъците. Манастирът е съграден отново чак през 1987-1989г. тайно от комунистическите власти. Инициативата за това принадлежи на местна жена, Йордана Чолакова, на която Господ се явил в съня й и й повелил да построи наново манастира в рамките на три години. Така и се случило. Манастирът е осветен на 14-ти октомври, 1989г., само няколко седмици преди падането на комунизма в България. От тогава до ден днешен, игуменката майка Варвара заедно с останалите монахини посрещат радушно посетителите на манастира. Благодарим на Bulgarian Monastery за предоставените материали. За повече подробности посетете: Българските Манастири