Смята се, че Петропавловският манастир е бил построен по времето на управлението на Асеновата фамилия, но няма сигурни исторически сведения за това. След падането на България под турско робство, манстирът е неколкотратно разрушаван и съграждан наново. През 1662г. той се прославя дори и извън пределите на Османската империя и славата му стига до Русия, подтиквайки руският император Петър Велики да дари манастира с позлатено Евангелие. По време на турското робство, манастирът взима активно учстие в националосвободителни борби на българския народ, което може да се обясни както с неговата близост до старата столица, така и с трудната му достъпност. Така например, известното възстание на търновската вдовица Мара, водено от нейния син Стоян и съратника му Мирчо е запланувано през 1700г. в манастира и е тръгнало по-късно оттук, като самият игумен Софроний е един от организаторите му. Освен това Петропавловският манастир е укривал въстаници, бягащи от турските потери и е давал среща на известни национални герои като Васил Левски, Матей Преображенски Миткалото, Георги Измирлиев, Иван Панов Измирлиев и Бачо Киров Петров. Освен участието си в освободителните борби, през 1874г. митрополит Иларион Макариополски отваря първата българска семинария в манастира, която продължава да съществува до 1885г. За нещастие през 1913г. голямо земетресение по тези земи разрушава манастирската черква, източното крило на манастира и няколко други по-малки постройки. След дълга реконструкция, понастоящем Св. Петър и Павел приемат посетители от всички краища на света. Благодарим на Bulgarian Monastery за предоставените материали. За повече подробности посетете: Българските Манастири