Предполага се, че Правешкият манастир има приемственост още от древността, когато на това място е имало тракийско светилище, докато по времето на братята Асен и Петър се превръща по неясен начин в християнска обител. Почти през цялото си съществуване манастира остава в сянката на Етрополския манастир, намиращ се на около 10 км. от него. Няма никакви исторически сведения за “Св. Теодор Тирон” от ранните векове на османското владичество. Знаес се, че по време на кърджалийските набези през 18-ти век бива унищожен и впоследствие възстановен. Близо до днешния храм някога е имало параклис, от който вече няма следи, въпреки че мястото все оше представлява интерес за иманярите. Манастирският комплекс се състои от две малки сгради – храм и монашеска част. Църквата е изградена изцяло от камъни и тухлени пояси и представлява масивна сграда с три обемисти петстранни абсиди. Иконостасът е дело на зографи от Тетевенската школа, интерес представлява иконата на Св. Георги от 1869 г., докато тази на храмовия светец Св. Теодор Тирон е почти изцяло унищожена. Впечатляват и двата барелефа с двуглави орли, разположени над входа на храма. Монашеската сграда е непосредсвено срещу църквата – построена е през 1970 г., съдържа седем стаи и е в съвсем различен архитектурен стил. Благодарим на Bulgarian Monastery за предоставените материали. За повече подробности посетете: Българските Манастири