|
Изпълнен със страх Божи, богоблажени царю Борисе, станал си жилище на Светия Дух: утвърдил Христовата вяра, отавил си царския престол и жезъл.
|
Роженски манастир
Роженски манастир „Рождество Христово"
Рожеиският манастир е издигнат в живописните хълмове на планината Пирин в околностите на най-малкия град в България - Мелник (250 жители). През средните векове обаче Мелник е голям и мно-
голюден град, заобиколен със здрави стени, а в началото на XIII в. и столица на самостоятелно феодално владение на племенника на българския цар Калоян (1197-1207) деспот Алекси Слав. Не е известно със сигурност кога точно е построен Роженският манастир. Документи, излезли от канцеларията на деспот Алекси Слав, показват, че манастирът е основан през 1220 г, но някои учени оспорват локализацията на споменатия в тях манастир с роженската обител. Архитектурни особености на средновековни фрагменти в съборната църква показват, че тя наистина е построена в ХН-ХШ век. Приписка в украсен с миниатюри гръцки богослужебен ръкопис от XIII в. твърди, че ръкописът е собственост на манастира „Богородица Роженска" и това се счита за първото сигурно известие за съществуването му.
Анализът на строителните периоди на манастирската църква дават данни, допълващи оскъдните писмени документи. Манастирът очевидно както всички манастири е претърпял тежки разрушения при османското нашествие в края на ХГУ-началото на XV век. Три-абсидната базилика е възстановена върху старите основи, навярно в средата на XVI в. и в следващите десетилетия е била изписана с фрески. Над западната врата е запазено изображение на Иисус Христос с година на изписването 1579 година. По неизвестни причини в 1598 г. манастирът претърпял нови щети и затова със средства на богати жители на град Мелник в следващите три десетилетия постепенно съборната църква била обновена и живописана отново. В 1611 г. със сцените „Страшният съд" и „Лествица" била изписана външната южна стена.
Отново бил изписан манастирът с фрески в началото на XVII в., след като станал метох на светогорския манастир Ивирон. През 1732 г. бил завършен разкошният дърворезбен иконостас, а северната част на притвора, оформена като параклис на „Св. св. Козма и Дамян". Малко по-рано, в 1727 г. художниците Теохар и Никола нарисували стенописите на притвора за съжаление върху старите стенописи от края на XVI век.
Както стенописите, така и иконите на храма са дело на атонски художници и са в традициите на късното византийско изкуство, наречено сполучливо от един френски учен „Византия след Византия". Едно странно византийско островче в причудливите хълмове на Мелник като далечен спомен от блестящото древно и отдавна минало време - това е бил дори за XVIII в. Роженският манастир.
Жилищните крила на манастира са от два хронологични периода. Монашеското общежитие е построено в края на XV в. и реконструирано основно в XVII век. През XVIII в. богати граждани на Мелник построили триетажна сграда за гости на манастира. В долния етаж били разположени оборите, а в етажите - гостните стаи, някои от които имали огнища за отопление. Фасадата към манастирския двор била начупена от чардаци и кьошкове.
Пак в края на XVIII в., в олтарното пространство на манастирската църква бил оформен втори параклис. Дърворезбеният му иконостас бил дело на прочутите в тази епоха дебърски майстори.
В началото на XX в. Роженският манастир бил често използван от революционери на ВМРО, водещи въоръжена борба за освобождението на българските земи, останали под властта на Османската империя до 1912 г. Тук е погребан един от големите ръководители на организацията Яне Сандански.
Изказваме специална благодарност на Ангел Йорданов, Цветан Четъшки, Български Манастир ® за предоставените материали. |
