Няма данни и за живота на манастира до началото на XIV век. Навярно при завоюването на България от турците в края на XIV в. манастирът е бил разрушен и след това както много други възстано­вен в края на XV век. Приписки в богослужебни книги, направени от монаси 1511 и 1554 г., свидетелстват, че манастирът е бил пълнокръв-на монашеска обител, Старата средновековна част на манастирската църква е кръстоку-полна църква, чието пространство е разделено на седем дяла - иаос и шест параклиса. По-късно тази част е инкорпорирана в разширената днешна църква. Това станало в 1770 г, като главен майстор на обно­вяването бил троянският майстор Стоян. Дърворезбените иконостаси (XVII-XVIII в.) - дело на местни майстори, са едни от най-старите в българските земи. Иконите (пове­чето от тях със същата датировка) са дело на местните майстори поп Никола от Тетевен, Урош и Стою от Трявна. Планът на манастирска­та църква е сходен с плановете на точно датираните църкви в близки­те Калотина и Бренде - XIV век. Съдбата му не се е различавала от съдбата на стотици български манастири - разрушени в края на XIV в. от османските завоеватели, той е бил възстановен в края на XV - началото на XVI век. Оцелялата при завоеванието манастир­ ска църква - еднокорабна сграда, дълга 7,5 м и широка 5 м, с маси­ вен цилиндричен вход, е била изписана в началото на XVI век. Сце­ ните и репертоарът на фреските следват наложилата се традиция в по­ добни еднокорабни засводени църкви. В центъра на свода е разполо­ жен „Христос Вседържител" и „Христос по-стар от дните". В източ­ ната му част е разположен „Христос в сияние" - част от композици- 108 ята „Възнесение Христово", а в западния му край - част от сцената „Преображение". В абсидата е сцената „Богородица Ширшая Небес", а под нея „Поклонение на жертвата". От двете страни на абсидата са сцените „Богоявление", „Жертва Аврамова" и „В гроба плътски". Върху дългите стени са композиците „Празниците", „Страдания Христови". На западната страна над входа е сцената „Успение Бого­родично", а долу „Архангел Михаил" и „Св. св. Константин и Елена". Фреските в църквата са изпълнени от неизвестен художник в тради­циите на късното средновековно българско изкуство - един очарова­телен реликт на отдавна минали времена. Неизвестно кога между ХУ1-ХУШ в. манастирът бил обез-люден, манастирските сгради сринати, а територията му стана­ла собственост на мюсюлманска фамилия от град (тогава село) Роман. Дори до началото на двадесетте години на XIX в. църк­вата „Св. Илия" служила за конюшня. Възстановяването на ма­настира започнали в 1824 г. богатият гражданин на град Враца Димитраки Хаджитошев и митрополит Доситея, роден в Коп­ривщица. Те откупили земите на манастира, а настаненият тук монах Паисий от Ловеч изградил жилищна сграда. Комплексът бил предоставен за метох на Черепишкия манастир. В 1851 г. за­почнало изграждането на нова голяма триетажна сграда. Тя била дълга 55 метра. В долния й етаж са кухнята, голяма трапе­зария, складове. В горните два етажа са били разположени зим­на църква, 18 монашески килии, стаи за поклонници. През 1862 г. е изградена и каменна чешма с четири чучура. Зидарията й е украсена с каменни релефи на змия, преследваща птица, гущер, ламя, бухал, сокол, дива котка. Манастирът в епохата на национално-освободителната револю­ция неведнъж бил убежище на революционери, включително и на вожда на българската национална раволюция Васил Левски