В 1830 г. Троянският манастир бил обявен за подчинен пряко на вселенския патриарх. Богати миряни българи (Стоян Чалъков от Копривщица, Пенчо Попович от Трявна и хаджи Михаил от Тетевен) предложили средства за нов манастирски храм. През март 1835 г. строителството започнало, завършило през юли, а на 6 август храмът бил осветен в името на „Успение на Света Богородица". Новата манастирска църква, изградена на двадесет метра от ста­рата, била триконхална. Градена била от каменни квадри, изравнява­ни с тухлени пояси, фасадата й е богато разчленена от плитки издъл­жени ниши. През 1845 г. били изградени и запазените до днес жилищни кор­пуси от изток, запад и север. Те са на два, три и четири етажа, с обил­но осветени стаи и дълбоки чардаци. Малко по-рано в 1843 г. била построена страноприемницата, чиито сгради оградили втори двор за поклонниците. А в 1866 г. била изградена пететажна отбранителна кула, долепена до зида на западното крило. В подземното й ниво има водохранилище, на първия етаж параклис, посветен на св. св. Кирил и Методий, а на най-горния - звънарница. През ХУШ-Х1Х в. манастирът „Успение Богородично" е важен просветен център в българските земи. Тук функционират килийно училище от 1750 г., станало много известно, след като в 1765 г. в него започнал да преподава Никола Върбанов. В манастира работили видни възрожденски книжовници - Спиридон, Калиник, Тодор Пирдопски, Йосиф Соколски, Панарет и други. Игумените и монашеското братство не били чужди на революци­онните борби. Манастирът бил сигурно убежище на хайдути и на ко-митетски дейци. През януари 1872 г. Васил Левски - водачът на бъл­гарската революционна организация, бореща се за освобождението на България от турска власт, организирал нелегален комитет с пред­седател игумена Макарий. През 1876 г., при избухналото голямо бъл­гарско въстание в една от килиите на манастира бил организиран ко­манден пункт на апостолите Панайот Волов, Георги Икономов и Тома Хитров. В Троянския манастир са запазени хиляди паметници на църковното изкуство. Колекцията от икони (ХУШ-Х1Х в.), ри­сувани от майстори на тревненската школа, са от по-старите разрушени църкви и параклиси или дарени от поклонници. За­пазени са и ценни произведения на златарското изкуство - потир от 1773 г., изработен от майстор Генчо, сребърен обков на еван­гелие, мощехранителница със сребърен филигран, инкрустирани скъпоценни камъни и позлата. Най-ценното културно наследство на Троянския манастир са стенописите и иконите в църквата, построена в 1835 година. По­ръчка за тях големият български художник Захари Зограф полу­чил в 1847 година. Захари Зограф е първият български художник, загърбил сухите аскетични модели и въвел пълнокръвни, прели­ващи от жизненост лица в църковната живопис. Захари Зограф, а и поръчителите и ктиторите, са и ревностни български патрио­ти. Всичко, което е вълнувало българите в средата на XIX в., е изписано на манастирските стени. Със свежи и жизнерадостни цветове греят от стените фреските. Наред с библейските сцени и персонажи Захари Зограф ще нарисува на централно място сре­щу олтара образите на българските светци „Св. св. Кирил и Ме- тодий", „Св. Михаил Българин", „Св. Георги Софийски" и „Св. Никола Софийски". Върху стените на притвора също виждаме български и други славянски светци - „Св. Тривелий (Тервел)", „Св. Борис I Михаил", „Св. Давид", „Св. Иван Владимир", „Св. Иван Рилски", „Св. Параскева Търновска", „Св. Онуфри Габров­ски", „Св. Николай Охридски", „Св. Гавраил Лесновски", „Св. Лазар от с. Дебел дел", „Св. Йоаким Сарандапорски". Тази на-родностно-патриотична галерия е често явление във фресковата живопис на българските манастири и църкви, но рядко съдържа този почти пълен списък на български светци. Българският художник в тази епоха е бил ограничен от кано­ните на църковната живопис. Школувалият при френски светс­ки художници Захари Зограф опитал и възможностите си в свет­ската живопис, възползвайки се от правото на ктиторите да ви­дят образите си, изписани върху църквата. На различни места Захари Зограф рисува портрети на богатите си съвременици Пе­тър Бальов, Спас Маринов със съпругите им, братя Василий, Димитрий и Бочо с майка им Теодора, семействата на Христо Петков и Ангел Стойков, групов портрет на монашеското брат­ство, игумена Фиотей И накрая (нещо невиждано до това време) своя собствен автопортрет. И днес Троянският манастир остава един от най-ценните памет­ници, завещани ни от възрожденското българско общество.